Поклонници от цял свят се стичат към една по-непопулярна за българите къща на Петър Дънов-Учителя, намираща се в Арбанаси, Велико Търново. Там основателят на учението „Бяло братство“ пише знаменателната книга „Завета на цветните лъчи на светлината“, която е настолна за всичките му последователи.
Самата постройка е сочена за мощен енергиен център, посочен от феноменалния българин. Наскоро обаче се оказа, че е доста по-стара дори от най-смелите предположения на архитекти и последователи – на над 600 г.
И продължава да стои и днес отвъд превратностите на сезоните и законите на физиката. Все пак трябва да се има едно наум при влизане, тъй като вече доста се руши и се препоръчва носенето на каска.
Мария Христова се грижи и за градината в арбанашката къща на Петър Дънов
За тайните на имота, в какво състояние е в момента и заветите на Дънов за здраве и хармоничен живот, и защо църквата в Търново отлъчи Дънов говори с Мария Христова – популярен местен гид, дългогодишен последовател на Учителя и представител на обществото „Бяло братство“ за Велико Търново.
Ето какво каза тя в интервю за „Телеграф“:
– Г-жо Христова, къде точно се намира къщата на Петър Дънов и в какво състояние е към днешна дата?
– Намира се в село Арбанаси, на улица „Независимост“ №11. Не е в добро състояние.
Разпада се, има дупки и течове на много места. Правим усилия да я възстановим.
За целта имаме дарителска сметка със събрани до момента около 50 хиляди лева. Тази сума се оказва крайно недостатъчна. Защото, ако се мине към реставрация, някои казват, че с поскъпването на материалите ще излезе към 800 000 лева.
Събори и беседи приютява днес къщата на Дънов край Търново
Проблемът идва оттам, че цялото Арбанаси, както и тази къща, са със статут паметник на културата. Затова по-трудно става всичко, като се изискват много неща и от Министерство на културата.
Засега имаме архитект, който готви архитектурния план. Освен това наскоро разкрихме, че къщата е доста по-стара, отколкото си мислехме.
– Откога датира постройката?
– Предполагахме, че е на над 300 години. Ходихме обаче при един архитект, който по начина на градежа установи, че е строена между 1400 и 1500 година.
– Това е изумително – тя е на над 600 г. Как е възможно да оцелее толкова стара къща до днес?
– Изглежда, че е възможно. Когато са строели по онова време къщите в землището на Арбанаси, са ходили чак до Карпатите, за да докарват дървения материал. Затова талпите са изключително здрави.
Къщата е закупена през октомври 1911 г. специално от Учителя да напише стиховете от книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“.
Стаята, където Учителя пише своя Завет, е запазена в автентичен вид
На следващата година той отива на 7 юли в Арбанаси и на 15 август книгата вече е факт. Той я подарява на ученици, на които е сметнал за необходимо със свещения подпис. Има сведения, че са били отпечатани 500 екземпляра, от които той е раздал 360.
– Защо е толкова важна тази книга?
– Тя е важна, защото представлява компилация на Петър Дънов между Стария и Новия завет. Има и някои негови стихове, които са допълнени.
Тя се чете всеки ден от седмицата в зависимост от влиянието на съответната планета. Например в понеделник, който е под влиянието на Луната, се четат зелените лъчи. Вторник – под влияние на Марс – червените. В сряда (Меркурий) са жълтите и т.н.
Всеки цвят е много специфичен от всяка гледна точка – и астрологично, и нумерологично, и като енергийна вибрация.
– А как е станало придобиването на къщата от Бялото братство и каква е нейната съдба след това?
– Случайно през 1911 година къщата се е продавала. Учителя в едно писмо казва: „Къщата ще я купите, но аз ще ви кажа кога“.
Вероятно той нумерологично е искал точно датата да образува число, благоприятно за работата, която е щял да върши там. И къщата, както заръчва, се купува на 27 октомври 1911 г.
По-късно през 1920 година Учителя дава идея за направата на опит за братска комуна. Тя е наречена арбанашка и действа от 1923 до 1926 г.
Петър Дънов с последователите си през 20-те години на XX век
Тогава е имало двама братя последователи – Марин и Петър Камбурови, които събирали по-бедни хорица. Една жена с 4 дъщери нямала прехрана, съпругът й е бил на гурбет в скандинавските страни. От братството я поканили да живее в тази къща.
По българските закони щом 5 години някой живее в имота, той става негов. Така къщата става собственост на тази жена.
Но от друга страна това е било по-добрият вариант, защото ако не я бяха дали след 1944 година с идването на комунистите, щеше да бъде национализирана. През 2004 година ние отново купихме къщата от наследниците на Пейо Иванов.
– Посещава ли се днес мястото от поклонници, туристи?
– Идват непрекъснато както от България, така и от чужбина, като е превърната в музей. Стаята, в която Учителя е написал „Завета на цветните лъчи на светлината“, е запазена в автентичния си вид, както той е живял скромно – с една маса и стол.
Само миндерчето, на което е спал, сега не е там. Реално само една стая е застлана.
Защото къщата я поддържаме с големи усилия – поддала е на юг, а стената на тази стая половината мазилка е паднала. Другите стаи са опразнени и са почти разрушени. В окаяно състояние е къщата, трябва още дарения за ремонт, за реновиране.
На фона на това не сме спирали да пускаме хора, макар че един архитект ни посъветва – поклонниците да слагат каски.
– Как човек може да посети мястото?
– Няма непрекъснато човек, който да отваря къщата. За целта има телефони в интернет, по които предварително може да се уговори ден и час за посещение. А за онези, които не ползват интернет, на входа на къщата също има контакти.
– Реално колко време Дънов е живял там?
– Около два месеца и половина, докато е писал книгата. След това, когато са били съборите в Търново, той заедно с последователи е идвал насам на разходка и е престоявал.
Хубаво е обаче да се знае, че днес ние можем да говорим за „къщата на Дънов“, но тя не е била негова, а на братството. Той лична собственост не е имал с нотариален акт и всички подробности.
Понякога е живял при последователи. Така, когато София е бомбардирана по времето на Втората световна война, той отива да живее в село Мърчаево. Къщата там също не е негова, а на Темелко Ненков.
На Изгрева, мястото където е погребан, е имало построен салон и на втория етаж в една малка стаичка е спял.
– Какво споделят по-сензитивните сред посетителите?
– По половин година съм там и съм виждала различни случаи.
Ето, есента имаше едно семейство, идвали са 4 пъти. Аз им казвам да идват, защото мястото е много магнетично. Те ми отговарят, че знаят това, защото, когато идвали в началото и било затворено, сядали да медитират до портата.
Та, които са по-чувствителни, наистина усещат една неописуема енергия, за която мнозина говорят. Въобще има един магнетизъм, който те кара да не си тръгваш.
Иначе на всеки мястото въздейства по различен начин, някои излизат разплакани. Някои хора с паранормални способности разриват, че енергиите на всички църкви и манастири от района на Търново и Арбанаси минават именно през тази къща.
– А някакви феноменални явления от типа на НЛО или друг тип знамения виждат ли се в района?
– Такива неща поне аз не съм виждала или чувала. Но който има отворени духовни очи, вижда и повече неща от това, за което питате. А който няма, по-малко неща усеща, и така.
Аз водя хората, показвам им стаята на Учителя, ако някой има въпрос, отговарям. Други нищо не питат, сигурно защото знаят всичко.
Стопанисвам още градината. Имаме и построен нов салон, в който се събираме.
– Какво представлява този салон?
– Последователи на Учителя от цялата страна построиха в същия двор малка сграда. Когато има събор на 21-22 септември, се събираме там, беседи се изнасят.
– Твърди се още, че неслучайно имотът е избран от Петър Дънов, това така ли е?
– По това две мнения няма. Значи той, за да каже да се купи точно тази къща и по това време случайно тя да се продава… По това време е бил в София.
Тази важна книга явно не е можело да се напише къде да е – трябвало е място, където да се спусне точната информация.
-Той дава и безценни съвети за храненето. Ето сега сме в сезона на черешите, какво разкрива за тях?
– Според него черешата е много добра за чистотата на кръвта. Червеният й цвят, пък увеличава червените кръвни телца в кръвта ни.
Учи, че когато ядем, не бива да сме безучастни към храната. Като си купим един килограм череши, да изброим колко е броят им.
И като започнем да ги хапваме да ги оглеждаме, мислено да разговаряме с тях. Или както той казва да възлюбиш черешата, да обикнеш това, с което се храниш…
