Паметта на жертвите в атентата на гара Буново не е забравена днес – 39 години след най-кървавия терористичен акт в историята на България, отнел живота и на две деца. Най-големият от серията бомбени атентати е извършен на 9 март 1985 година.

Той е дело на терористичната организация „Турско националноосвободително движение в България“. Атентаторите поставят бомба във вагон за майки с деца на влак по линията Бургас-София.

Загиват седем души. 

Жертви на терора са Георги Цветанов – останал завинаги на 12 години, 13-годишният Стефан Атанасов, Райна Бозукова на 64 години, Яворка Петрова на 38 години, Емил Николов на 40 години, Николай Генков на 64 години и 60-годишният Стилиян Иванов. 

Тежко ранени са 9 души, сред които също има две деца. С по-леки травми се отървават други двайсетина човека в района на гара Буново.

Заложената бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Заради маневра на гара Златица обаче влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела, където според експерти убитите биха били вероятно с пъти повече. 

Вагонът е откачен. На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

По брой на жертвите това е най-големият железопътен атентат в българската история

Половин час след взрива в Буново избухва взрив във фоайето на хотел „Сливен“ в града, при който са ранени двадесет и трима души.

Атентатите са дело на членове на протурската нелегална организация Турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ), пише в обвинението. Като мотиви се изтъкват действията на държавната власт по известния като „Възродителен процес“. 

На 25 април през 1988 година, след продължил 20 дни съдебен процес и събрани 200 тома с доказателства и свидетелски показания, Върховният съд осъжда на смърт чрез разстрел Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), заради участието им в серия бомбени атентати през 1984-1986 г. След четири месеца присъдите са изпълнени. На подсъдимата скамейка са изправени общо 7 души. Останалите получават от една до пет години затвор. 

Осъдени за помагачество са Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали) на 6 години затвор. Той излежава само две от тях, амнистиран е от президента Желю Желев и освободен през 1990 г. На 2 години затвор е осъден Никола Николов, на по една зад решетките съдът изпраща Севда Латинова и Милко Вълканов.

През 1990 г. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007 в близост до гарата и паметник на жертвите на атентата. Той представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.