Още от 1873 г., когато германският бизнесмен и археолог Хайнрих Шлиман, следвайки свидетелствата на Омировата „Илиада“, открива останките на грандиозен метрополис – в местността Хисарлъка в днешна Турция – съществуването на град Троя е общоприето като факт, пише Дарик.
Що се отнася до Троянската война, има някои доказателства, че стените в руините са били повредени по времето, когато войната би трябвало да се е състояла (ок. 1275-1260 г.
пр. Хр.). Но дали тези разрушения са били резултат от военни действия, природно бедствие или нещо съвсем различно, остава неясно, History Today.
Остава ни прочутият Троянски кон. Дали той е бил истински, или е символ на нещо друго, което по-късно е било украсено от разказите? Представени са различни теории за присъствието на коня в древните разкази за плячкосването на Троя: може би е представлявал обсадна кула или таран? Или пък природно бедствие, като например земетресение, което опустошило древния град?
Или кораб, превозващ гръцки войници? В крайна сметка Омир нарича корабите „коне на дълбините“, а гръцкият драматург Еврипид сравнява коня с „тъмния корпус на кораба“.
И все пак, въпреки правдоподобността на някои от тези тълкувания, древните свидетелства в огромната си част изобразяват коня реалистично и с голямо внимание към детайлите: научаваме името на гърка, изработил коня (Епей), и откъде е бил дървеният материал, който е използвал (планината Ида).
1500 лв. Казино Бонус за Нови Клиенти на efbet.com
Научаваме, че конят е бил на колела, за да бъде подвижен; че троянците са го придвижвали към града с въжета, направени от лен. Някои древни автори споменават, че конят е можел да се отваря отстрани и че гърците са използвали въже или стълба, за да слязат от него.
Що се отнася до самоличността и броя на гръцките бойци, скрити в коня, няколко древни автори (включително Стезихор, Аполодор и Квинт от Смирна), както и запазени образци от гръцка рисувана керамика, изброяват имената на скритите в него (сред тях е и Одисей) – но бързо се разминават за техния брой. Дали в кухата структура са били скрити 30 смели бойци?
Или 50? Или 100? Почти сигурно е, че 3000 души, посочени в един от древните източници, са грешка. Но дори и да не е имало такива завишени цифри, вътре е щяло да бъде пренаселено – оттук и дрънчащите звуци, които според древните свидетелства са се чували от вътрешността на коня, когато е бил преместван, причинени от тракането на оръжията и доспехите.
Но независимо колко са били скрити вътре, едно е ясно: хитростта с коня не е била стандартна военна практика. Като стратегия тя разчитала на (типично гръцкото и типично одисеевско изкуство на) хитрост и способност да изненада троянците. Измамата с коня може да проработи само веднъж.
Накрая можем да се запитаме защо формата на коня е избрана като част от хитростта. Защо тази измамна опаковка е била избрана пред всяка друга? Какво символизира конят?
През късната бронзова епоха, времето на Троянската война, конете играят централна роля в много общества на древния средиземноморски свят. Те служели като средство за придвижване и като ценна собственост, която показвала определено богатство и статус. Парчета рисувана керамика от този период показват конни воини, носещи оръжия и яздещи колесници; конете и ездата са неразделна част от преживяването на войната.
В Омировите текстове, написани около 500 години след войната, троянските и гръцките бойци се отъждествяват с конете си и ги възприемат като продължение на собственото си физическо присъствие в битката. Нещо повече, много гърци и троянци носят имена, свързани с коне (Хипас, Хиподамас, Хипомахос – хипос е древногръцката дума за кон).
Изглежда, че троянците по-специално са били свързани с конете. Омир ги нарича „укротители на коне“ поради значението на коневъдството в троянското общество. Като литературен похват това може да се възприеме и като символ на самата война, която буквално и символично е внесена в града под формата на кон.
И все пак троянският кон представлява не само хората, които се бият в Троя, но и божественото. По-конкретно той се свързва с участието на богинята Атина в разграбването на града. Нейните специални области на компетентност – мъдростта, войната и техническото владеене на коня – са свързани с присъствието на коня в Троя.
На Атина се приписва не само ключова роля в измислянето на конструкцията на коня, като се явява на Одисей насън; конят също така е оставен от гърците пред Троя като дар за нея – привидно, за да се осигури безопасно пътуване до дома, но всъщност за да измамят троянците да приемат дара със задна ръка.
Въпреки целия реализъм и внимание към детайлите в древните разкази и изображения на коня, въпросът за историчността на мита, не може да бъде отговорен с абсолютна сигурност.
Прекалено много време е минало между първите писмени сведения за плячкосването на Троя и събитията, за които се отнасят. Независимо дали е реална или въображаема (или комбинация от двете), като разказ за голяма дързост и героизъм, както и за хитрост и измама, историята за троянския кон е намерила отклик в ценностите и светогледа на различни аудитории – древни и съвременни.
