Предаването започва съвсем скоро, през февруари. новото съм аз, новото е всеки един участник, дошъл със своята история и мотивация. Нови са и въпросите, а всичко останало е класика, която явно не остарява никога. Това каза пред „Стандарт“ Ники Кънчев.
„Стани богат“ е уникално предаване, което винаги е на запис и в същото време винаги е на „живо“. Участникът сяда срещу мен и минава по своите въпроси. Тези въпроси аз предварително не ги знам. Камо ли техните отговори!!! Когато обаче въпросът излезе, аз виждам, дали знам отговора – просто защото го знам или играя с участника.
Всичко е на живо, никога не мога да предвидя накъде ще тръгне играта и се налага да реагираме на момента, спрямо участника, неговото знание, колебание или незнание.
Нямам сценарий за разиграванията, за пасовете към участника. На маркиран вече отговор, ми се подава съответното инфо, което аз, ако знам повече по въпроса, мога да допълня и разкрасявам или да акцентирам върху даден факт.
После идва следващият въпрос и така колелото на знанието се върти. Нямаме „сценарий“ от рода на „сториборд“: тук Кънчев казва това и това, тук играчът отговаря така или иначе“, сподели той.
Ето какво каза още култовият водещ пред „Стандарт“:
– Кои са новите лица в екипа?
– Г-н Кънчев, казвате, че „Стани богат“ е кастинг за умни хора. След известно прекъсване Вие отново ще сте негов водещ. Бихте ли споделил как се подготвяте за ефир, при положение, че единствено у нас от държавите по света предаването се излъчва 5 дни в седмицата?
– Подготовката ми включва поредица от срещи с всички по веригата „Стани богат“: от продуцентите, до изпълнителните продуценти на терен, главен редактор, криейтив директор, сценаристи, екип „Въпроси“, кастинг директори, режисьор, осветление, грим, стилисти.
„Стани богат“ е мащабна продукция и вече повече от 20 години е на висотата на очакванията към нея. Хората си пускат телевизорите точно в 18 часа всеки делничен ден по бТВ и искат да видят качествени играчи и качествени въпроси.
От мен се изисква да завъртам този водопад от емоции, да вкарвам допълнителна енергия в предаването, да коментирам решенията на играчите и да ги водя по пътя напред. Както и в живота обаче, понякога този път води нагоре, после рязко тръгва надолу, защото близнакът на възхода се казва падение, а братовчедът на успеха е поражението.
В „Стани богат“ има от всичко това. Предаването си е тип „изпит“, няма какво да се лъжем, но пък много добре заплатен изпит. В същото време е и шоу, а и куиз, в които да говориш атрактивно, да разказваш истории около въпросите и да си „знаещ“, е много важно.
– Ще разкажете ли как се работи със сценаристите на предаването?
– „Стани богат“ е уникално предаване, което винаги е на запис и в същото време винаги е на „живо“. Участникът сяда срещу мен и минава по своите въпроси. Тези въпроси аз предварително не ги знам. Камо ли техните отговори!!! Когато обаче въпросът излезе, аз виждам, дали знам отговора – просто защото го знам или играя с участника.
Всичко е на живо, никога не мога да предвидя накъде ще тръгне играта и се налага да реагираме на момента, спрямо участника, неговото знание, колебание или незнание.
Нямам сценарий за разиграванията, за пасовете към участника. На маркиран вече отговор, ми се подава съответното инфо, което аз, ако знам повече по въпроса, мога да допълня и разкрасявам или да акцентирам върху даден факт.
После идва следващият въпрос и така колелото на знанието се върти. Нямаме „сценарий“ от рода на „сториборд“: тук Кънчев казва това и това, тук играчът отговаря така или иначе…
– Кои са новите лица в екипа?
– Имаме няколко нови човека в екип „Въпроси“. Там и без това нивото беше много високо и през годините въпросите, които са душата на играта ни, се превърнаха в еталон. И сега получих десетина съобщения от рода на: „Аууу, успех, пак вадя тетрадката и ще си записвам въпросите ви!“.
Голям комплимент е това, но и така трябва да бъде. Въпросите са душата на играта ни – тяхната виталност и тяхната експертиза.
От това колко са интересни питанията ни, от това се задвижва всичко останало. Лично мен хубав въпрос ме вдига на макс. И почти винаги тези „гросмайторски въпроси“ вървят със своя код за разкриването на техния отговор. Тук никога не е само знание или незнание, а има и още нещоЕ Някакъв допълнителен житейски фактор.
– В интервю за национален всекидневник казвате, че имате желание да върнете националните герои в „Стани богат“. Вероятно защото лека полека изтриваме паметта българска от образованието.Тревожи ли ви този факт? И мислите ли, че политиците, които и да са те, ще се вслушат в гласа на вашето умно предаване?
– Казвам ви сега каква е личната ми мисия с това завръщане. Казвам го на вашия вестник, защото много ви обичам и ви следя още от основаването ви. Вие и вашите в синьо оцветени вестници бяхте едни от първите свободни медии в нашата страна след промените. А сред създателите ви са мои учители в занаята като Валери Запрянов, Исак Гозес, Дилян Тодоров, Максо Бехар.
Та, една от личните ми и скрити от всички в продукцията мисии е да посочвам, акцентирам, фокусирам при всяка възможност къде са погребани например или къде са мощите на нашите Национални светини. От св. Кирил и св. Методий, та чак до Радичков, Ивайло Петров и другите наши съвременици.
За мен всяко посещение на „Св. Александър Невски“ трябва да включва и поклон пред гроба на Иван Вазов, който е на 100 метра от храма. Ходят масово в Рим и в Колизеума, а още по-масово не се знае, че мощите на св. Кирил, който ни е дал буквите, са на 10 минути пеша в черквата „Сан Клементе“. А къде е разстрелян Никола Вапцаров? Без памет, без уважение към тези преди нас, не ни чака нищо добро.
А политиците си имат глави на раменете – всеки сам определя поведението си и избира какво да гледа и какви изводи да извади от това или онова предаване. Вече се появяват нови поколения политици, които определено обръщат мислите си изцяло към хората. Христо Петров, по-известен и като рапър, е сред тези хора, които следя с интерес какво прави за хората и какво му е отношението към проблемите на България.
– Известен факт е, че от години се занимавате с благотворителност като лице на кампании, чиято цел е връщането на хора към нормалния живот след преживени болести, катастрофи и т. н. Имате ли пример в това отношение? Защо се запалихте по каузата?
– Запали ме животът. Запали ме несправедливостта. Защо на едни им върви, а на другите не? С какво са виновни децата и хората, които не са като другите? Кой решава да се родиш с детска церебрална парализа и цял живот да си прикован на количка или пък да си лек като перце и да можеш да скачаш от 10 метрова скала в морето? Кой решава да се родиш незрящ?
Е, докато има такива аномалии, аз доколкото мога да се опитвам да се боря с тях. Защото битката на майките на децата и после хората с аутизъм не е за един час, един ден, една седмица или месец? Не е и за година…Това е битка за цял живот. На тези майки трябва да помагаме.
Затова примерно от години помагам на сдружение „Аутизъм днес“. За последно ги свързах със строителни филми, защото им предстои да ремонтират и да си изградят център за работа с такива деца във Враца. Вече имат два такива действащи центрове в София и един в Бургас.
– Моля да споделите за два или няколко подобни случаи, както и да разкажете интересни в това отношение човешки съдби и истории.
– Ами, можем да отчетем много успешна кампания за 6 годишната Никол от Варна, която разбира се много хора, но и аз организирахме, включихме се, участвахме. Онзи ден майката на Никол, Мая Караколева ми писа, че необходимите 512 000 лева са събрани. А на 28 декември тази сума звучеше като фантастика за семейството, а честно казано и за мен самия.
На 28 декември колегата ми от Дарик радио Добри Атанасов от Варна ме помоли да ударя едно рамо и включихме в ефира таткото на Никол Радослав. Той беше доста притеснен и каза, че имат около 70 000 лева събрани от досегашни действия. Последваха мои постове, призиви, аз лично дарих пари, записахме радиоклип, който всички радиостанции солидарно пускаха без бюджет, много и различни хора се включиха.
Вълната тръгна и виждате как от 70 000 лева на 28 декември – на 22 януари са събрани 512 267 лева и 93 стотинки!!!!
Също така пред очите ми е съдбата на тригодишният Калоян Димов от София, който не може да стои прав заради детска церебрална парализа. Организирах му кампания, включиха се много и авторитетни организации като платформата „подкрепи.бг“ и за Калоян се събраха над 70 000 лв. Така неговото семейство успя да стои повече от 3 месеца в Истанбул, където да бъде на специални рехабилитации.
Мед ми капеше от душата, когато майката на Калоян – Гергана, ми изпрати видео, на което Калата стои прав, а зад него е турският професор Назиф Екин Акалан, Декан на Университета по здравни науки и национален консултант на Турция по рехабилитация, който е работил с Калоянчо.
И последната Принцеса, с която се запознах, е Станимира от Нова Загора. Поканих я в Дарик с майка й Валентина. Запознах се с тях чрез фейсбук страницата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“. Има такава много яка група.
Станимира също е с детска целебрална парализа, не може да движи лявата си ръка и с лявото краче като ходи, някак си подскача. Сладурката обаче, със здравата си дясна ръчичка и с помощта на мама Валя прави от пастата – макарон, страхотни неща: подари ми кукличка, часовник и кутия с цветя.
– Да продължим разговора с умните и четящи българи. Спомняте ли си кой беше най-начетеният малък и също така възрастен участник в играта през всичките години когато бяхте водещ на „Стани богат“? Имате ли контакти с тях и как се развиха те впоследствие?
Сред най-младите ни таланти бих посочил името на Явор Костов. Той, помня, имаше 50 000 несигурни лева и скочи да превземе заветните 100 000 и не успя. Тръгна си само с втора сигурна сума от 2500 лева, но пък остана като пример за мнозина, ето и аз го помня. Мисля, че учи в Щатите, най-вероятно в момента вече работи работата на мечтите си. Би трябвало да е на около 30-години някъде.
В алеята на славата за мен остават и играчи като Любомир Милушев, Деян Павлов, Любомир Братоев, Мартин Иванов. Те се реализираха перфектно всеки в своята житейска посока, която е избрал. Сега с бТВ очакваме нови и нови герои, които искат и могат да победят играта.
– Голям фен сте на музиката и на спорта. Какво Ви дават те?
– Музиката и спорта са моите адренализиращи инжекции. Те ме стимулират за още и още. Генерирам от тях енергия, която връщам на хората в шоуто.
– Някога канили ли са Ви в политиката? Какво е отношението Ви към нея днес?
– Политиката продължава да е неблагодарна работа. И по света, и у нас. Политиците се поставят сами в положение, в което хората могат да изискват нонстоп от тях. Това е доста сложна ситуация. За мен е връщане към казармата като ред, организация и най-вече Служба в името на народа.
Виждаме обаче, че доста изкушения чакат по този път нагоре. „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски продължава да е все по-актуално произведение.
– А наемате ли се да направите прогноза накъде вървят Европа и светът днес?
– Това също си е въпрос за 100 000 лева. Мислех си, че сме се отървали от този бич на предишните поколения – войните, но явно не е така. Бойният шахмат за напреднали вместо със стационарни оръдия вече „се играе“ с дронове и хиляди хора умират всеки ден. Което е повече от жалко.
– Разбрах, че снимате усилено за новия сезон на предаването по bTV. Кога да очакваме старта? Бихте ли разкрил поне една новост в любимото предаване на поколения образовани българи?
– Предаването започва съвсем скоро, през февруари. А иначе новото съм аз, новото е всеки един участник, дошъл със своята история и мотивация. Нови са и въпросите, а всичко останало е класика, която явно не остарява никога.