Днес ще се опитам да представя различни изказвания на някои от най-големите българи съвременници на Христо Ботев. Какво те ни казват за тази изключителна личност?

Защо неговият образ е “От Оснна до разпни го”. Нека потънем в дебрите на историята и образа на Христо Ботев, който не оставя никой видял го равнодушен, пише Poznanieto.bg.

Какво казват за съвременнците за Ботев
Иван Вазов

Патриархът на българската литература доста променя мнението си за Ботев през годините.

Те имат контакт като емигранти в Румъния през 1871 и 1872 година.

Тогава Вазов се възхищава на поетичния талант на Ботев и дори написва някои стихотворения, които засягат темите за социалната неправда така характерни за Ботев.

Една от причините това благоговение да се промени е стихотворението на Ботев “Защо не съм …”, където той описва и Вазов:

“Но защо не съм и Вазов,

“вярата” си да възпея:

че ще стане вълк овцата,

а певците като нея?!”

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!

Ботев критикува пасивността на Вазов, която се вижда най-вече в повторното му бягство в Румъния през 1876 година, малко преди избухването на Априлското въстание, въпреки че е председател на революционнния комитет в Сопот.

Така постепенно Вазов се опитва да неглижира приноса на Ботев в освободителното дело, като го оставя на втори план. Възхищава се на патриотизма му, но критикува социалистическите му идеи.

Захари Стоянов

С своя опит за биография, Захари Стоянов представя образа на Ботев положително, но с типичния хумор познат ни от “Записките по българските въстания”.

В забавен стил, той представя, че дори бащата на Ботев – големият учител Ботьо Петков щял да се види принуден да го предаде на турските власти заради дейността на сина си.

Разбира се, това е показано в своя забавен елемент – тоест Ботев е човек, който е търпял неправдата и е щял да реагира остро при всякакви своеволия на чуждата власт. С това той става опасен за нея и е принуден да емигрира извън Бълтария.

Никола Обретенов

Никола Обретенов е един от организаторите на Ботевата чета. Той описва геройски подвига на гениалния поет, който дори в последните си минути отказва да побегне извън България.

С много голяма вероятност знаем, че Ботев е имал представа, че Априлското въстание е било разгромено, но въпреки това се решава на тази саможертва чрез която “да си найда и аз гроба” в борбата за Освобождение.

Това е описано точно от Обретенов във връзка с обсъждане между него и Ботев дали четата да не поеме курс към Сърби, за да могат да се спасят от турската потеря.

Любен Каравелов

Каравелов и Ботев дълго време работят заедно като лидери на българската емиграция в Румъния.

Тъй като се скарват, Каравелов не оставя добри отзиви за Ботев в своите трудове. Разбира се, трябва да имаме предвид и, че Каравелов постъпва и по сходен начин с Васил Левски.

Една от причините е, че Каравелов никога не е показвал революционната си дейност чрез адекватни действия на терен, а по-скоро чрез различни теоретически концепции какво трябва да се прави.

За разлика най-вече от Левски и донякъде от Ботев, които са били хора на действието и са имали много по-реална картина за това какво се случва в България.

Стефан Стамболов

Това е човекът, който познава Ботев най-добре. Той е живял заедно с него и е делил несгодите на емигрантския живот в Румъния. Дори в писмо от 11 декември 1875 година Ботев пише, че “бил длъжен на Стамболов в много отношения”. 

В предговора към биографията на Ботев от Захари Стоянов, Стамболов пише, че Ботев имал буен и избухлив темперамент. Определя го като горящ в борбата, но освен това и като много честолюбив и желанието му било да бъде винаги на първо място.