Европата измисля туй-онуй… и търси будали кат нас да им вземе парите. От кое известно произведение е този цитат. Той е дело на Добри Войников и неговата актуална още от 1871 година “Криворазбрана цивилизация”. Какво трябва да знаем за този бележит българин и защо неговото произведение се играе от толкова години по театрите у нас, пише Poznanieto.
bg.
Кой е Добри Войников
Добри Войников е роден през 1833 години в град Шумен в семейството на поп Васил Войников. Той получава много качествено образование за времето си още в родния си град при лица като Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни.
Завършва известният колеж Сен Бернар в Цариград, където се включва в борбите за църковна самостоятелност на българите. Връщайки се в родния си град Шумен, той започва работа као учител, където организира младите хора за църковна борба. Ученик е на известния у нас унгариец Михаил Шафран(на когото дължим думата шафрантия), като продължава неговата дейност. В своите класове, той успява да въведе предмети като Българска история чрез които да спомогне за изграждане на българско национално самосъзнание. Заради тази си своя дейност е принуден да емигрира в Румъния.
Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!
Театрална дейност
Там продължава своята учителска дейност, но в същото време поставя основите на българската театрална дейност. Той е един от учредителите на Българското книжовно дружество, което след Освобождението се преобразува в БАН. Той създава най-известната театрална българска трупа, която има представления от Македония до Бесарабия. Най-известните сред тях са:
Криворазбраната цивилизация
Комедията е написана още през 1871 година, но не случайно се играе и до ден днешен. Причината е очевидна за всички – творчеството на нашия възрожденския автор от актуално става все по-актуално. В своя предговор към произведението, Войников описва мотивите за създаването на тази творба. Той вижда как младите българи се опитват да подражават на модерните европейци, без да разбират защо и какво правят, а в същото време се отнасят с пренебрежение към своите собствени устойчиви във вековете традициите.
Не случайно творбата е показателно дори и към днешна дата, когато този процес все още е запазен в голяма степен. Типичен пример за това е изразът “българска работа”, който в миналото се е използвал като пример за нещо качествено и добре свършено.
Но в последните години ние сами налагаме той да се използваме все по-често с точно обратното му значение. Това показва липсва на национално самочувствие, което води след себе си до подобен тип подражания на чужди цивилизационни модели.
Най-добре това се вижда в образа на доктор Маргариди, който не знае френски или немски, но обича да използва изрази от тези езици – най-вече по грешен начин. Нещо като част от по-новите поколения, които използват постоянно англицизми без да могат да говорят достатъчно добре този език. Другите 2 ключови образа са на Анка и Злата, които са дъщеря и майка.
И двете се прехласват по чуждите модели на поведение и образци, но най-вече защото не ги разбират. А в голямата си степен българският народ е събран в образа на Хаджи Коста – той разбира какво се случва, но не успява да се противопостави на събитията по най-добрия начин. В него са съчетани качествата, които правят българите толкова успешни по време на нашето Възраждане.