Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов сподели в социалната мрежа любопитно видео от посещението си в Ирак. Повод за поста му е тъжната годишнина от атентата в Кербала, при който България даде пет свидни жертви. 

Ето какво написа по този повод Трифонов в социалната мрежа:

Днес се навършват 20 години от атентата в Кербала/Ирак, в който загинаха българските военнослужещи (майор Георги Христов Качорин, старши лейтенант Николай Ангелов Саръев, офицерски кандидат Иван Христов Инджов, офицерски кандидат Антон Валентинов Петров и офицерски кандидат Свилен Симеонов Киров), а 27 други български военни бяха тежко ранени.

Една седмица преди този атентат аз бях там, заедно с няколко мои колеги.

Всъщност, се приземих с хеликоптер “Блек Хоук” точно на мястото, където на днешния ден камион пълен с взрив и двама самоубийци в него експлоадира и уби нашите хора и рани още 27 от тях.

Искам да ви кажа за чувството, което изпитах в момента, в който се приземих и слязох от хеликоптера. Моментално бях обграден от група мъже, облечени с маскировъчни униформи, с бронежилетки и маски на лицата, които изглеждаха страховито. А няколко човека със снайпери застанаха в различни посоки около мен и моите колеги като гледаха през снайперите на пушките.

Аз се почувствах абсолютно откачено, въобще, фактът, че бях там беше откачен и попитах българския офицер, който ме посрещна какви са тези хора. Докато го питах, те ме вкараха вътре в базата и той ми каза: “Ами това сме ние, българите, българските войници, просто ви охраняваме. Тук е така.”

Предавам ви думите му по смисъл, но пък съвсем точно си спомням чувството, което изпитах. Уверявам ви, изпитах чувство на гордост, че българските войници изглеждат така, държат се така и, въобще, наистина приличат на военни, които всяват страх и респект.

Въобще не очаквах да видя това. След това говорих с колкото можах повече български войници, които, общо взето, бяха доста изненадани от моето присъствие там.

Пиша тези думи, за да ви кажа, че българските войници заслужават уважение и респект, не само в исторически план, а и сега. И доказателство за това, за мен, е това, което аз видях преди 20 години.

Преди малко говорих с Евгени Димитров, той беше с мен там в Кербала. Казах му “аз ще напиша нещо за това, което чувствах тогава, но искам да пуснем и музика в тяхна чест. Коя да е тя?” И, Евгени ми каза: “Има само една песен, която може да пуснем в тяхна чест”.

Дълбок поклон и уважение към загиналите българи в Кербала и искрено съчувствие от мен и моите колеги към техните семейства. Нищо не е забравено!.