Всички знаем за много българи, които са станали хаджии в рамките на Османската империя. Тогава всеки българин, който е имал необходимото положение и финансово състояние, е пропътувал пътя до Божи гроб. Но интересен въпрос е защо не е имало масови посещения в Йерусалим, в рамките на Първата и Втората Българска държава, пише Poznanieto.bg.
Защо не е имало българи хаджии още в Средновековието?
Това е една от големите разлики между католицизма и православното християнство.
Когато по времето на Борис I България официално приема православния вариант на християнстово, постепенно у нас се налага и ромейската гледна точка. Византийските духовници и философи Бог може да се намери и познае навсякъде и затова не е нужно да се изминава това разстояние, и да се губи излишно време, и ресурси. Това мнение е възприето и от българските духовници. Йоан Екзарх и Презвитер Козма широко критикуват в своите произведения, а причината за критиките им е, че по това време се възприема масово пътуването до Светите земи от страна на католиците.
Разликите между православни и католици в отношението към Светите земи
Между православните духовници се смята, че самото посещение не е толкова важно и не е основна цел в живота на вярващите. Въпреки това има български и византийски духовници, които през средните векове посещават Светите земи, но това е свързано повече с натрупване на повече познания по религиозната тематика.
От друга страна, още през IX век започва масовото посещение на Божи гроб от страна на католиците. Първоначално това се извършва от най-бедните слоеве – това е и причината постепенно това движение да се канализира в така наречените Кръстоносни походи от страна на Ватикана.
Карл Велики през IX век приема закон във Франската империя, че не трябва да се отказва подслон на пътуващите към Светите земи от неговите поданици. Това се дискутира и в писмата между папа Николай I и Борис I при приемането на християнството от българския владетел.
Защо започва хаджийството на българите в рамките на Османската империя?
Това се случва по подобие на османските първенци, които ходели на хадж – (поклонение от арабски) на светите земи за мюсюлманите. По-богатите българи и гърци също се опитвали да им подражават и заминавали на посещение към Светите земи. По този начин те показвали и затвърждавали своя обществен статус през своите съграждани. Това отношение не било само от останалите православни, но и от османската власт, която оказвала нужното уважение на хората посетили Светите земи.
Така най-богатите българи се опитвали до някаква степен да изравнят своя статус до този на мюсюлманите. Разбира се, това се случва най-вече през XVIII и XIX век, когато постепенно определени слоеве от българите успяват да натрупат по-голям материален актив.
Интересното е, че тази тенденция се запазва, макар и в по-малка степен, след Освобождението, като това се отразява в изписването на имената чак до 1945 година. Думата „Хаджи“ се е изписвала преди личното име на съответното лице, като символ на особен статут.
