Има един велик български владетел, останал в историята с огромните промени, който прави в българската държава. Но въпреки успешното му управление, той губи всички свои войни. Неговата сила се състои в това, че успява да обърне тези поражения в победи, пише Poznanieto.bg
Кой е българският владетел губил всички свои военни конфликти?
Отговорът на този въпрос е: Борис I.
Той управлява от 852-889 година, като в рамките на този период успява да приема християнството в България и да продължи успешното управление на хан Пресиян, превръщайки държавата ни в първостепенен фактор в Европа. Но как е успял да постигна това, след като губи всичките си военни конфликти – използвайки силата си в дипломацията и разчитайки правилно международното положение, в което се намира страната.
Неуспешните войни на Борис I
Първоначално започва своето управление с поредица от дребни военни конфликти, които успява да загуби – те са срещу франките, византийците и хърватите. След като поема престола на България, Борис изпраща пратеници до Източнофранската империя, които да потвърдят 30-годишния мирен договор, сключен от времето на хан Пресиян. Въпреки потвърждението му, само 1 година по-късно Борис, заедно с Великоморавия, правят общо нападение над франките и те са разбити.
Владетелят на франките – Людовик Немски настройва хърватският владетел срещу българите и по този начин на българите им се налага да воюват на 2 фронта, което води до сериозна загуба за тях. Изворите съобщават за облак от франки, които нахлули дълбоко на територията на България. На Борис му се налага да преговаря за мир с Людовик и да търси неговото одобрение.
Още незабравен този неуспех – следва другият. Византия се възползва от нестабилното положение в страната и извършва голям военен поход. Лично император Михаил III води похода по суша и вода и успява да си възвърне Филипопол, областта Загоре, както и крепостите Девелт, Анхиало и Месемврия. По-малочислени, българите били разбити и се наложило да сключват мирен договор през 856 година.
След това го застига още по-голям неуспех – похода на сина му Владимир срещу сърбите завършва катастрофално, след като е пленен заедно с 12 велики боили. Борис I успява да се срещне със сръбския владетел и да договори освобождаването им.
По отношение на този поход има различни хипотези, след като той не е точно датиран, а и някои български историци разглеждат факта, че изворите сочат за получаване на данък от страна на сърбите към българите освобождаването на пленниците, говори по-скоро за успех във военната кампания. Въпреки това все още се приема, че Борис I претърпява поражение във военните действия със Сърбия.
Пред 862 година Борис I сключва договор с Източнофранската империя, насочен срещу Византия, като се задължава и да приеме християнството от Ватикана. След като византийците разбират това, подготвят съюз с Великоморавия и Хърватия и атакуват българската държава. Борис I е принуден да приеме загубата си и да сключи договор с Византия, насочен срещу франките.
Борис I безспорно е един от най-успешните български владетели. Въпреки загубите на бойните полета, той успява да извърви прехода от езическа до православна България и да я легитимира като фактор на Европейския континент. Залага основите на успехите, които следват при цар Симеон. Със сигурност владетелят показва качеството, което рядко се среща при българските владетели – силна дипломация и умение да се извличат ползите дори от загубите във войните.
