Знаете ли кой е най-старият и най-големият парк в София? Той е създаден преди 141 години и е най-посещавания парк от софиянци и към днешна дата. Това е Борисовата градина, пише Sofia24.bg.
Тя е най-старият и най-големият парк в столицата. Днес той заема площ от над 3 300 дка, разположени в сърцето на града.
По-голямата и по-забележителна част от парка е гора (2 300 дка), като повечето дървета в нея са на средна възраст от 110 години.
Този парк притежава шест различни наименования от своето основаване. Сегашното си име получава през 1895 година или десетилетие след създаването му, по повод рождението на цар Борис III. Най-напред паркът е наречен Разсадник, впоследствие е наричан Пипиниер.
До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградска градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е преименувана на Княз-Борисова градина. По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на Парк на свободата.
След промените през 1989 г. паркът връща първоначално си име „Борисова градина“.
При създаването на градината, тя е разположена в покрайнините на столицата, които с разрастването на града влизат в неговия разширен център. Самата градина пък е разширена до Ловния парк. Благоустроена е предимно частта край центъра на столицата, а след бул. „Яворов“ става лесопарк.
На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка.
То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата – кални улици и газени фенери. През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването на градината на швейцареца Даниел Неф.
През 1883 – 1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината. Езерото на мястото на бившето мочурище е наречено Рибно (а по-късно: Езерото с лилиите).
Така на мястото на съществуващото дотогава градското пасище е построен разсадник за производство на декоративни дървесни видове и храсти, наречен „Пипиниера“.
Даниел Неф изработва и първия план на градината, организира разсадника в долната част при реката, огражда го с върби и засажда в него първите 10 000 малки дървета. За две години площта на разсадника е увеличена с 14 декара, а пространството около нея започва да носи името „Разсадна градина“.
Още в първата година Неф построява малко езерце, а до него засажда и първия дъб в парка. Дъбът може да бъде видян и днес – той се намира до централната алея откъм езерото „Ариана“.
През 1903 г. в престрелка между слатинските шопи и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасищата им да бъдат преустроени в парк. Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.
По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро. В началото на XX век е създадено езерото „Ариана“.
За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градският елит, свири и военна музика.
През зимата се ползва за каране на кънки. През 1890 г., градината е украсена с едно малко езерце, направено до главния вход (днес „Орлов мост“), около което са засадени много цветя.
В този си вид малкото езерце съществува до 1895 г., когато е пресушено, а четири години по-късно е изградено на ново, разширено е до днешните му размери, облицовано е и е изградено в него островче. След реконструкцията езерото става 175 м дълго и 50 м широко.
Още същата зима – през 1904 г., започва да се използва за ледена пързалка.
През 1906 г. за главен общински градинар е назначен елзасецът Йосиф Фрай – страстен любител на цветята. Той преустройва градината по собствен план, доразвивайки идеите на Неф.
През 1910 –1912 г. засажда двете главни алеи в долната част на градината – липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи – от Детското игрище до Рибното езеро.
По негова идея е създаден Розариумът и започват да се организират ежегодни цветарски изложби.
През 1892 г., по инициатива на проф. Бъчеваров, първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище, започва строителството и на Астрономическа обсерватория на Софийския университет.
Тя е завършена през 1894г. или 30 години преди полагане основите на Ректората. Университетската астрономическа обсерватория е една от първите обсерватории на Балканите.
При тоталитарния режим в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база.
Днес в градината се намират Националният стадион „Васил Левски“, стадион „Българска армия“, Астрономическата обсерватория на Софийския университет, Телевизионната кула „София.
От 1920 г. в градината се поставят бюстове паметници на видни българи. Първият е на Иван Вазов по повод седемдесетия юбилей на писателя.
Постепенно броят на бюстовете паметници расте и са включени едни от най-известните български родолюбци като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Марин Дринов и много др. Днес броят на бюстовете паметници надвишава 40, което превръща парка в един от най-големите мемориали на открито в страната.
Георги Духтев, който е възпитаник на австрийската градинарска школа. През 1934 г. той реконструира и занемарения Розариум и засажда 1400 рози, доставени от Германия. По това време се изгражда „Японския кът“ в частта над Рибното езеро към Цариградското шосе.
Това става през 1940 г., а растенията за този кът, предимно японски вишни, са изпратени от Япония чрез японския пълномощен министър Хачия в знак на приятелски чувства на японския към българския народ.
През втората половина на XX век в „Борисовата градина“ са изградени детски кътове, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база.
След 9 септември 1944 г. започва нов период в развитието на градината. Името е променено на „Парк на свободата“.
Той придобива статут на парк за култура и отдих. През 1952 г. започва строителството на алпинеума.
На 2 юни 1956 г. е открита „Братската могила“ – паметник на загинали антифашисти, оформен като голяма архитектурно-скулптурна композиция, над която се издига 41-метров обелиск.
