Първите музикални групи се появяват почти едновременно със самите концентрационни лагери. Трудно е да си представим как затворниците, уплашени и изтощени, вземат музикалните инструменти и започват да свирят, съобщава „Труд“.

Бах и Бетовен, джаз композиции, маршове и мелодии от филми. Но още по-трудно е да си представим чувствата на тези, които слушат тази музика, а слушателите са други затворници.

Германското командване обаче изобщо не се интересува от културното развитие на осъдените, оркестрите имат съвсем друга задача.

Едва ли някой от музикантите, попаднали в лагера, предполага, че ще свири на такова място. Но много скоро след създаването на мрежата от концентрационни лагери започват да се появяват и първите оркестри. Както твърдят самите пленници, първите инструменти са конфискувани от местните жители или изпратени от роднини на затворниците от дома. Музикантите, които стават затворници, са изключително изненадани, когато им дават цигулки и акордеони, взети от местните хора.

Нечовешки условия

Репетициите започват през януари 1941 г. и се провеждат в мазето на лагерен публичен дом, а музикантите са третирани по същия начин като жените, които задоволяват нацистите. Стаята е толкова студена, че през зимата инструментите буквално замръзват за устните и ръцете. Мнозина обаче изявяват желание да са част от оркестъра. Въпреки факта, че трябва да свират при нечовешки условия, по-лесно е, отколкото да вършат тежка физическа работа на открито. 

Първата мъжка група се ръководи от Франц Нирикло, затворник, който свири на обой. След като е освободен и изпратен в армията, мястото му е заето от Адам Копицински, който помага на други затворници по всякакъв възможен начин. В Аушвиц има и женска група, основана от Мария Мандел, техните репетиции са ръководени от цигуларката Алма Роуз, която по-късно почива в лагера.

Бах и Бетовен на служба

Музикалните оркестри свирят всякакъв вид музика, и класическа, и блус, и популярни мелодии. Изборът на репертоар по правило зависи от предпочитанията на лагерните власти, но Бах и Бетовен са задължителни, тъй като те служат за потвърждение на превъзходството на арийците. Маршове също се свирят ежедневно, защото са отличен инструмент за управление на хора.

Освен това лагерите имат свои музикални групи сред затворниците, разбира се, нелегални. Те обаче изпълняват музика, която осъдените харесват, но когато германците разбират за музикалните срещи, извършителите са незабавно наказани.

Затворниците са принуждавани да пеят по време на побоища или тежка и напълно безсмислена работа. Представителите на религиозните организации пеят немски химни, комунистите – „Интернационал“. А националните малцинства трябва да научат песни с обиди, отправени към тях. Но именно това е основната мисия на оркестрите в Аушвиц.

Звуците на изтезанието

Основната задача пред музикалните групи от концентрационните лагери е изтезанието. Затворниците са принуждавани да слушат музика, когато отиват на работа сутрин и се връщат вечер в бараките.

Мелодиите буквално се разбиват в съзнанието заедно с всички други звуци: стенания, лай на кучета, крясъци на пазачи, удари на пръчки и викове на надзиратели. Маршове посрещат новопристигналите затворници и ги обезкуражават. Новите пленници се разтоварват от влаковете и подреждат в колона под звуците на музиката, като в същото време не се спестяват удари. Някои веднага се изпращат в лагера, а други… в крематориума.

Музиката е фон за стенанията, риданията и писъците на измъчваните от нацистите. Последните с помощта на музиката добиват смелост, а музикантите са принудени да свирят, понякога проливайки сълзи, защото по това време техните близки умират. Музика звучи дори по време на планираните екзекуции, извършвани обикновено в неделя. Оркестърът винаги свири под дулото на автомати в буквалния смисъл на думата.

„Всяка неделя нацистките войници се събираха в главния двор на Аушвиц, за да гледат как затворници висят от бесилото. Това бяха мъже и жени, които бяха наказани за малки престъпления.

Може би не са работили достатъчно бързо. Може би са се опитали да избягат или са се обърнали към някой надзирател. Това беше тактика на плашене, използвана за напомняне на останалите живи затворници, че въпреки че са пощадени от газовите камери, те могат да умрат всеки момент. Оркестърът беше принуден да свири драматична, прочувствена музика като фон. След края на екзекуциите идваше време за концерт“, разказва оцелял затворник.

В лагера Маутхаузен австриецът Ханс Бонаревиц, който се опитва да избяга, е отведен на екзекуция с каруца. Пред нея има оркестър от осем души, който свири детска песен. Така нацистите превръщат изкуството в още едно мъчение, което сломява духа на затворниците.

Музикантите забавляват своите палачи и по време на празненства. Нацистите купуват най-добрите инструменти за оркестрите, а музикантите припадат от глад, гледайки как нацистите пият и ядат. С това германците доказват, че ценят инструментите много повече от тези, които свирят на тях. Мъжете не са освободени от дневна работа и репетират след смяната.

За това те получават в най-добрия случай няколко допълнителни грама хляб, няколко цигари и много рядко няколко глътки коняк. Жените свирят почти от сутрин до късно през нощта, те са освободени от дневна работа. Пазачите смятат музикантите за непотребни, а затворници гледат членовете на оркестъра с нескрито презрение.

Говори се, че много членове на оркестрите, които успяват да оцелеят в  лагерите, никога повече не хващат инструменти: музиката завинаги се свързва с болката, страданието и смъртта на хората.