Квартал „Кольо Фичето“ или „Триъгълника“ , както е известен сред повечето великотърновци  е един от скъпите по отношение на цени на имотите в старата столица. И е бил предпочитан за живеене още от 80-те години, когато е окончателно завършен.

Архивни снимки показват времето, в което е изграждан един от последните блокове в близост до днешния мол и разпалват носталгия, пише „Борба“.

От тогава до днес обаче кварталът е претърпял редица промени във визията, зелените площи, паркингите и гаражите.

За някои това е неизбежен прогрес, а за други е недалновидно преустрояване на вече завършен жилищен квартал.

Онова, което отличава „Триъгълника“ от другите квартали, е чудесното разположение на блоковете и широките улици, които са основни артерии за връзка с жилищните блокове. На практика целият квартал е изграден от три основни улици. Най-северната е „Полтава“, средната е „Симеон Велики“, а най-южната е настоящата „Оборище“, която в близкото минало се е казвала „Бузлуджански конгрес“.

ПРЕДИ

Самите сгради някога са хармонизирали и са радвали с визия. Фасадите им са изградени от полирани тухли – нещо, което е изпъквало през 80-те години на фона на сиво-белите панелки. Проектът на квартала включвал обособени гаражни секции, широки междублокови пространства и паркинги.

Погледнат отвисоко, кварталът прилича на голям триъгълник, чийто най-остър връх се пада върху 14-етажния блок  на „Полтава 13“. Имало е достатъчно зелени площи, свободни пространства между сградите. Изградени са детски градини, детска ясла, СУ „Емилиян Станев“, голям хранителен супермаркет. Кварталът е имал уреден еко транспорт с линия на тролеите, както и автобусна линия.

СЕГА

Една от детските градини беше закрита през 90-те години на миналия век. Срещу нея бяха направени капанчета, които обаче не просъществуваха дълго. Сега сградата е отдел на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“. Блоковете са с доста нарушени фасади, съществува безразборно саниране върху полираните тухли, при това в различни цветове. Междублоковите пространства са все по-тесни, а зелените площи са на изчезване.

Пространството под улица „Полтава“ беше облагородено като алея, но поддръжката й е незадоволителна. Огромен парцел, върху който имаше гаражи, беше продаден за изграждането на мола. С това се създаде сериозен проблем с паркирането. Паркът към момента е без особена промяна, има ново залесяване, но част от плочките са отпреди десетилетия.

МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

Със сигурност старите блокове обаче имат своите кусури. По-голямата част от тях са строени от Трудови войски и имат сериозни кривини по мазилките. Някои входни врати приличат на трапец, а изправянето им е сериозно предизвикателство. Материал обаче не е пестен, затова конструкциите са здрави. За съжаление всяко нещо иска поддръжка.

Но през 80-те години кварталът е добре устроен, има редовен транспорт, всички блокове имат парно, а на спирките започват да спират и тролеите. Всичко това е така някъде до края на 90-те години.

През 2000-та година „Топлофикация“ загуби огромна част от абонатите си, които теглиха кредити, за да се справят с изчисленията на нововъведените топломери. С масовото купуване на западни автомобили втора употреба. паркингите се оказаха малко, а гаражите скъпи.

Построеният мол „изяде“ огромно празно пространство, което служеше за паркинг. От друга страна, молът е любимо място за много великотърновци днес, изградиха се и доста заведения в квартала, направени са специализирани магазини, има и банков клон, както и стоянка на таксита.

Дали това обаче компенсира факта, че по това време тролеите бяха изхвърлени от употреба. Също тогава започна и голямото строителство на нови жилища. Междублоковите пространства се оказаха идеални площадки за нови кооперации. Увеличи се и улица „Полтава“, но не към по-високите си номера, а се върна към своето начало, което за нещастие се оказа по-близо до центъра. Сега там две коли се разминават на „една боя“ разстояние.

Премахната беше и така наречената салкъмова горичка до ул. „Г. Бакалов“, а на нейно място изникнаха блокове. Усвоено беше и пространството над парка в квартала. Но хората се учат да живеят и по този начин, дори вече свикнаха, защото според мнозина така е по-добре. Въпрос на гледна точка.