В българската история има едно кърваво събитие, което сякаш е потулено и за него малко се разказва. Бояджишкото клане от 17 май 1876 г.
, известно още като „Кървавото хоро“, е едно от най-масовите кланета над българи по време на османското робство, пише Телеграф бг.
На 11 май 1876 г. близо 8-хилядното население на ямболското село Бояджик изпълва църковния двор, за да почете пред ликовете им създателите на българската азбука и равноапостоли – светите братя Кирил и Методий.
По време на празника банда черкези, водени от Едем ага, нападат селото и започват издевателства и грабежи. Мъжете от селото успяват да прогонят нападателите и да поставят въоръжена стража в края на селото. Едем ага се оплаква в Сливен на Шефкет паша, където има казарма с аскер, че в Бояджик се готви буна (бунт).
Обсада
На 17 май (29 н.ст.) 1876 г. един табор аскер и глутница башибозук, водени от Шефкет паша, обграждат Бояджик. Започва се погром над селото. Населението е предварително предупредено, но голяма част не успява да избяга.
Децата и жените се събират в църквата, а девойките са скрити в изкопан трап, покрит за маскировка с греди и слама. Селяните залягат в окопи и прикрития, готови за отбрана. Полетяват топовните гюлета на аскера, които разрушават църквата. Скрилите се в нея излизат в църковния двор. Започва зверското клане на мъже, жени и деца.
Не успяват да се спасят и укрилите се в трапа 40 девойки. След като сламата пламва, някои от тях изгарят живи, други са посечени с ятагани, а трети – изнасилени, отвлечени и после продадени в робство. Безчинствата се пренасят по улиците на селото.
Много от къщите са изгорени, а оцелелите – плячкосани. Ужасени, хората бягат към полето с надежда, че ще намерят спасение в избуялите жита. Но са настигани и съсичани от аскера и башибозуците. По думите на Сливенския митрополит селото е обърнато в огън и пепел.
Гавра
В съседното село Болярско успяват да се скрият в землянки около 50 момчета и девойки на възраст от 13 до 17 години. Те са издадени и открити.
Отведени са в местността Рачерски мост. Османлиите ги събличат голи, а Шефкет паша заповядва младежите и девойките да му играят хоро.
Пашата им обещава, че ако се хванат на българско хоро, ще ги пощади. В отчаянието си младите хора се съгласяват. Гаврата започва! Чува се музика и те заиграват тежко сватбено хоро.
Със звуците на кавала заиграват и ятаганите – един по един падат посечени младите българи. Освирепелите османлии не позволяват на никого да напусне хорото.
Последните живи играят върху телата на закланите вече свои братя, сестри или приятели. Който още мърдал, садистите с пищов го доубивали. В българската история това събитие остава като „Кървавото хоро“.
Свидетел
Само един младеж от закланите – Тодор Вълчев Русев, не е доубит, ранен е в корема и оцелява. След оттеглянето на убийците той успява да се измъкне изпод телата върху себе си и е единственият свидетел, който разказва зловещата история за Бояджишкото Кърваво хоро.
Кървавото хоро е кулминацията на Бояджишката буна, оттогава се казва, че „Бояджишката яма никъде я няма“. Трагичните събития са определени от историците като трето по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по жестокост клане след Баташкото. В него загиват 170 души мъже, жени и деца, и 2-ма свещеници – Желязко Колев и Господин Иванов.
Установени са имената на 144 от жертвите. Седмица по-късно от околните на Бояджик села и от по-далеч оцелелите селяни се прибират у дома. Неописуема мъка сграбчва живите, когато заварват опожарено родното си място. Навсякъде още димят пепелища от изгорени плевни и кирпичени къщи.
По улиците все още са неприбрани труповете на убити мъже и осквернени девойки. Кучета и домашни животни подплашени скитат из дворовете, загубили надежда да намерят своите стопани. Цели фамилии са заличени!
Чудо
Джон Атанасов
От клането в Бояджик по чудо оцелява Иван Атанасов – бащата на създателя на компютъра Джон Атанасов. Дядото на Джон е посечен от турския ятаган. Баща му Иван е бебе и го спохожда късмет в прегръдките на дядото – ятаганът оставя само белег на челото му за цял живот. На 13 години той емигрира в САЩ заедно с вуйчо си Константин, където по-късно се ражда създателят на компютъра!
Спасен
На 19 май 1876 г. християнският квартал на Ямбол – Каргона, за малко да последва съдбата на Бояджик. Свидетелства оставя краеведът Никола Върховски в книгата си „Ямболски патриоти по духовното и политическото ни Възраждане 1820 – 1876 г.”, издадена през 1910 г. Като се завръща от Бояджик, Шефкет паша издава заповед да се наредят топовете в района около днешната техническа гимназия „Иван Райнов” в Ямбол.
Осведомен е управителят на Ямбол Исмаил Хакъ паша, който решава да изненада своя подчинен Шефкет паша. Той облича парадната си военна униформа и окачва на гърдите си медалите!
После наметва върху униформата си един дълъг овчарски ямурлук, слага на главата си калпак и с овчарска гега в ръка се явява на разсъмване пред Шевкет паша.
Започва да го моли да се откаже от намеренията си и да помилва Каргона. Разярен, Шефкет паша извиква няколко заптиета и заповядва:
„На този комита главата му донесете”. Когато заптиетата наскачат да уловят „комитата”, Исмаил Хакъ паша отмята ямурлука и кръвопиецът Шефкет паша… пада на колене.
С плач моли началника си Исмаил Хакъ паша за прошка. Управителят на Ямбол не прощава – Шефкет паша е отзован телеграфически в Цариград. Така Ямбол е спасен от клане и опожаряване.
