Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на Витоша, а на гледката, застанали до черния си Mercedes S-Class, се любували двете мутри Карфиола и Репата.

Те току-що били осъществили успешна кредитна операция – човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.

Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола.
Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от 3 квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата.

Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
– Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?

– Давай, Репа! За тебе винаги! – отговорил Карфиола.
– Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със „с“ и завършва на „очка“?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес.

Двете му мозъчни клетки се напънали като Слави Трифонов пред Бат’ Бойко, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:

– Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със „с“ и завършва на „очка“. Какво е?
– Сняг, бе, браточка!

А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със „с“ и завършва на „ах“.
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
– Не знам!

– Сняг бе, браточка! Нали ти казах!