137,35 млн. лева, натрупани за втора пенсия, са били прехвърлени в Сребърния фонд през миналата година. Това показва годишният отчет за дейността на Сребърния фонд през 2022 г. Хората, които се осигуряват задължително за втора пенсия, имат право да прехвърлят парите си от универсалните пенсионни фондове в държавното обществено осигуряване и да взимат само държавна пенсия.
Тогава сумата, натрупана в партидите им, се прехвърлят в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, известен като Сребърния фонд. След това, когато този човек започне да получава държавна пенсия, прехвърлят средствата от Сребърния фонд във фонд “Пенсии“ на ДОО, акцентира pariteni.bg.
Така те няма да получават намалена държавна пенсия. В момента тя се намалява с около 9-10 на сто, но процентът ще расте през следващите години.
Според данните в отчета на Сребърния фонд през 2022 г. по сметка на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система са трансферирани от/за централния бюджет средства в нетен размер на 133,6 млн. лв.
Съгласно Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ЗДФГУДПС) в полза на фонда се отчисляват от централния бюджет средства от паричните постъпления от приватизация и приходите от концесии, отчетени по държавния бюджет, двадесет и пет на сто от отчетения за съответната бюджетна година излишък по държавния бюджет, както и приходи от други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
В последните години отчисления за сметка на източника излишък по държавния бюджет няма, предвид на това, че бюджетното салдо е дефицит.
Към 31.12.2022 г. по сметка на фонда са постъпили лихви в размер на 10,9 млн. лв. По-голямата част от парите във фонда са депозирани в отделна сметка в БНБ.
През месец декември 2022 г. беше извършен трансфер по бюджета на ДОО в размер на 107,5 млн. лв. Ресурсът беше осигурен в рамките на постъпилите по сметката на фонда средства по чл. 129, ал. 12 от КСО през 2022 г. Така общият паричен ресурс към края на 2022 г. по сметка на Сребърния фонд в БНБ е в размер на 3,695 млрд. лв.
Данните на фонда показват още, че разходите за пенсии нарастват през последните години. Така през 2021 г. те са били 8,4% от БВП без изплащаните допълнителни суми към пенсиите и 10,2% от БВП с включени допълнителни суми. През 2022 г. се очаква разходите за пенсии да достигнат 9,6% от БВП без допълнителните суми към пенсиите и 10,1% от БВП с включени допълнителни суми.
В периода 2023-2025 г. процентът на разходите за пенсии от прогнозния БВП ще достигне най-високата си стойност за целия прогнозен период от 11,6%. След 2025 г. делът на разходите за пенсии от БВП ще започне да намалява, достигайки най-ниската си стойност от 9,6% в периода 2042-2047 г., след което се очаква ръст до 10,0% в 2060 г., следван от слаб спад до 9,9% в края на прогнозния период.
Влияние върху динамиката на разходите за пенсии в дългосрочен план ще оказва и предоставената възможност на осигурените лица, родени след 1959 г., които до август 2015 г. се осигуряваха задължително в ДОО (I стълб) и в универсален пенсионен фонд (II стълб), да променят осигуряването си и да преминат към осигуряване само в първия стълб с увеличена осигурителна вноска.
Най-силно положително въздействие върху дългосрочното финансово състояние на ДОО по принцип оказват по-висок икономически растеж, съпроводен с по-висока заетост, по-ниска безработица и по-високи трудови възнаграждения.
Дългосрочната бюджетна прогноза за развитието на държавната пенсионна система е разработена от Националния осигурителен институт при параметрите на действащото към 1 ноември 2022 г. законодателство в областта на пенсиите и разпоредбите на КСО.
При изготвянето на прогнозата за пенсиите в периода 2022-2070 г. е използвана демографска прогноза на Евростат от 2019 г. и есенната макроикономическа прогноза за периода 2022-2025 г. на Министерството на финансите и прогнозата за избрани макроикономически индикатори за периода 2026-2070 г.
В последните години бяха предприети важни стъпки в отговор на демографския натиск върху държавната пенсионна система. С реформата от 2015 г. се създадоха условия едновременно за повишаване на приходите от осигурителни вноски, съответно за ограничаване ръста на разходите за пенсии с въвеждане на по-строги изисквания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Отчетени са и разчетите, свързани с увеличаване на минималните размери на пенсиите за трудова дейност и на максималния размер на пенсиите. В доклада е извършен анализ на резултатите от базовия сценарий, който отразява развитието на фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) до 2070 г.
Изследват се показатели, свързани с демографските фактори и оценка на приходите от осигурителни вноски, както и показателя разходи за пенсии, отнесени към прогнозния БВП. Друг важен показател за финансовото състояние на системата е коефициентът на заместване на дохода, който е основен измерител на адекватността на пенсионните плащания.
Провежданите в последните години пенсионни политики съдействаха за повишаване адекватността на пенсиите. В съчетание с политиките по доходите, тяхното краткосрочно въздействие върху финансовото състояние на държавната пенсионна система бе овладяно благодарение на нарасналите приходи от осигурителни вноски.
От друга страна, в средносрочен и дългосрочен план тези промени в параметрите на политиките се отразяват и върху разходите за пенсии. Средносрочните и дългосрочни ефекти върху разходите бяха усилени от други решения, най-вече свързани с минималните размери на пенсиите за трудова дейност и с максималния размер на пенсиите, се посочва в годишния отчет.