На фона на постоянно ширещите се проблеми в родния спорт и по-конкретно клубния такъв, един от тях прави изключителен фурор тази година.
Безспорно е, че този сезон най-големият победител е фенът на волейбола, който няма как да не крие задоволството си от случващото се в родния efbet Супер Волей.
Дори и волейболистите от по-старото поколение признават, че не помнят подобно първенство с такава интрига, завързани срещи, голяма конкуренция, както и потенциални 5-6 кандидати за титлата.
„Борбата е безмилостно жестока! Борбата както казват, е епична“, и тези строфи на Никола Вапцаров важат в пълна сила в родния мъжки шампионат.
След неуспешните опити с 16 и 14 отбори в елита, където имаше над 70% безсмислени срещи, форматът от 12 отбора се оказа повече от успешен. В интерес на истината, първенството трябваше да стартира с 14 и този сезон, а от следващата с 12, но след като два от клубовете – Дунав (Русе) и Сливнишки герой (Сливница) закъсаха финансово лятото, ръководството на НВЛ взе решение да не кани други на тяхно място и запази броят им 12. С което не само, че форсира промените, но се оказа и изключително успешен ход за родния волейбол. Защото в последните 20 години сме се нагледали на какви ли не глуповати промени в родния волейбол, които не водеха до нещо полезно, а по-скоро до задоволяване на нечий капризи или интереси, а големият губещ бе волейболът.
Подобна интрига в родния елит не се предполагаше на фона на селекцията в шампиона Хебър (Пазарджик). С имената в игрището и дългата скамейка, доказан треньор, финансова мощ и организация, първото място трябваше да бъде запазено за тях и всички очакваха битката да бъде за второто и третото място, за които да се борят останалите. През есента, Хебър играеше на два фронта – родния шампионат и Шампионска лига, като това оказа известно влияние и колебание в играта на пазарджиклии у нас, но все пак зимуваха на върха, макар и с минимална преднина.
Миналият шампионат над 65% от срещите приключваха в 3 гейма, а че този сезон ще е различен се видя още от първите два кръга, където станахме свидетели на 4 срещи с тайбрек, 2 в 4 гейма и 6 в три части.
Бургаските клубове Нефтохимик 2010 и Дея спорт, които потеглиха изключително колебливо, постепенно „влязоха в час“ и вече сериозно гледат към 1-ото място в редовния сезон. ЦСКА, които никой не слагаше в сметките си за попадане в 4-ката пък тихомълком се настаниха на първата позиция и едва ли имат намерение да го сдадат лесно. „Левски“ също като че ли бе подценяван заради фактът, че има доста млади състезатели, но пък с игрите си и победите, показаха, че също имат апетити за финала. Отстъпление след силната есен направи отборът на Монтана, където изпаднаха в криза с 4 поредни загуби и се свлякоха на незавидното 7-о място, но там в последните години показват сериозна концентрация и мобилизация за плейофите, тъй че няма да е чудно, ако объркат нечий сметки отново.
Най-голямо развитие показват в Берое 2016 (Стара Загора), които миналата година почти бяха изпаднали, а този сезон удариха и Нефтохомик 2010, Левски и дори ЦСКА насред София преди дни, и също имат вече апетити за влизане сред първите 4 и по-добра стартова позиция в плейофната фаза.
Не може да се отрече и фактът, че тази година имаме сблъсъци на бивши национали със сериозни кариери в чужбина, с млади и талантливи българи. В тази посока са и интересните имена на чужденци, които привлякоха част от клубовете и вдигнаха нивото на игра. Тук е важно да се отбележи, че от НВЛ запазиха ограничението за чужденци – до 3-ма едновременно на игралното поле. Ако квотите и в българския волейбол отпаднеха, както във футбола, то тогава със сигурност щяхме да станем свидетели на нашествие от знайни и незнайни чужденци, които да заемат реално местата на българи, което пък щеше да рефлектира върху националните отбори в различните възрасти. А сега със силно първенство и класни отбори, се вижда израстването у младите играчи, което е предпоставка за постепенното връщане позициите на националния отбор с новото поколение. Тук е мястото да отбележим и нивото на съдийство в България, което спомага за феърплея и липсата на скандали в срещите.
При подобно развитие на шампионата, със сигурност печелившите са други два участника във волейболния живот.
Телевизията b1b.box рискува с купуването на правата за шампионата и излъчването на 4 срещи на кръг, но пък този им ход се оказа много печеливш, а зрителската аудитория пред малкия екран се увеличава драстично и вече заема сериозна част от зрителската спортна аудитория. Телевизията прави всичко възможно да развие продукта и на този етап се справя много добре. В НВЛ успяха да привлекат партньори, да развият в голям обем маркетинга си, да достигнат до максимално голям брой фенове посредством социални медии и различни начинания. От комбинацията – качествен продукт, конкурентно първенство, красив волейбол, успешен маркетинг, най-големият печеливш е Негово височество – волейболният фен. Статистиката също говори красноречиво. През миналата година над 66% от срещите приключваха в 3 гейма и едва 5-6% в 5 гейма. Тази година обаче нещата са съвсем различни. В досега изиграните 15 кръга, имаме 45 срещи приключили в 3 гейма, 26 двубоя в 4 гейма и цели 19 са завършили с тайбрек. Подобна статистика можем да видим само в силните първенства в Европа.
Нещо повече. Още от сега клубовете дават заявки за по-сериозни селекции следващия сезон и вече работят по нея. При това и клубове, които в момента са извън първите 6 в класирането, което е предпоставка за още по-интересен шампионат през идната година и конкуренция.
До края на редовния сезон ни очакват още интригуващи битки в борбата за по-челно място преди плейофите и последващото разпределение на медалите. А в заключителната фаза – спиращите дъха разигравания, инфарктни моменти и интрига до последно са гарантирани. Това, което иска да гледа всеки фен на спорта.
А големият победител ще бъде – българският волейбол!
