През зимата в морските градове няма много събития и жителите им си почиват от лятната туристическа блъсканица. Както и от купищата престъпления, които придружават събираното на хиляди хора от различни краища на страната и света. Но един случай отпреди 6 години изправи косите на бургазлии, пише Труд бг.
В края на зимата през 2015 г.
край Колежа по туризъм в Морската градина е намерен разложен труп. Полицията приема, че е на бездомник. Шокът обаче идва през август 2016 г., когато става ясно, че намерените тленни останки са на 67-годишния инж. Димитър Миразчиев – уважаван технолог в една от най-важните инсталации на Нефтохим – „Вторична преработка на горивата“.
Димитър Миразчиев бил уважаван и обичан от всичките си познати.
Детската учителка Веселина Гинева е задържана по подозрение, че е умъртвила съпруга си и е изхвърлила тялото му.
Криминалистите установяват, че трупът е престоял множество месеци, а през това време жената е теглила от банкомат високата му пенсия. Гинева не отрича това и признава, че смъртта на бившия й съпруг е настъпила две години по-рано – на 1 август 2014 година.
Пенсионерът издъхнал в апартамента си в бл.2 на жк „Лазур“, където на 8-ия етаж 35 години по-рано инж. Миразчиев получава от Нефтохим служебен едностаен апартамент.
По онова време той и Веселина се запознават в лабораторията на производството, когато тя все още е със средно образование, а той технолог – с авторитет и растяща кариера. Ражда им се дъщеричка – Иванка.
Междувременно Веселина завършва педагогика в Софийския университет и решава, че не желае повече да живее с мъжа си и се развежда. Съдът дава семейното жилище на нея и малолетното тогава дете.
Инж. Миразчиев се пренася при брат си в двустайния му апартамент в ж.к. „Славейков“. Започва да пие от мъка – не толкова по жена си, колкото по дъщеричката. Там той живее до момента, в който получава инсулт.
Тогава Веселина се появява в апартамента на девера си и заявява, че иска да прибере бившия си мъж обратно, за да се грижи за него. Оттук започва кошмарът за Димитър Миразчиев.
Според съседи Веселина не поглеждала прикования към легло човек и го морила от глад и жажда. Тя не му разрешавала да се обади на някой или да напусне апартамента. Той все пак успял да хвърли през прозореца няколко бележки със зов за помощ: „Спасете ме, умирам“.
Докато баща й бавно гаснел от глад, дъщеря му Иванка, която станала стюардеса, се настанила в освободеното жилище на чичо си, който бил починал.
Веселина отрича да е убила бившия си мъж, като твърди, че на въпросния 1 август 2014 г. го чула как хрипти, но не му обърнала внимание, след което го намерила издъхнал.
И до днес не е ясно кой й е помогнал да пренесе трупа до асансьора на 8-ия етаж, да го свали по стълбището и да го пренесе на около 100-ина метра до контейнерите на колела. Още по-странно е как е успяла да го избута до Колежа по туризъм, намиращ се на около 1,5 километра от блока.
След смъртта на Димитър майката и дъщерята наследили и двата апартамента и голяма къща в Айтос. Изчезването на Димитър обезпокоило съседите, които не знаели към кого да се обърнат.
Повечето апартаменти там са на служители на Нефтохим, които добре познавали инж. Миразчиев и живота му. Те знаели и за голямата му любов от младини – Боряна Петрова, която живеела с мъжа си в САЩ, но се връщала редовно за по няколко месеца в родния Бургас.
Някой от съседи решил да й съобщи за мистерията и й изпратил анонимно писмо. По-късно Боряна става свидетел по делото срещу Веселина.
Боряна Петрова подала сигнала до полицията.
„С Митко се познавахме от 1972 година, имахме красива любов, но после пътищата ни се разделиха. Въпреки че се омъжих и с настоящия си съпруг заминахме за САЩ, с Миразчиев запазихме приятелски отношения. Чувахме се всеки път, когато се прибирах в България, докато изведнъж просто той изчезна.
После хора, които знаеха, че сме близки приятели, ми връчиха писмо, пуснато до всички пощенски кутии в блока. Не можех да повярвам на прочетеното – беше като сценарий на холивудски филм на ужасите“, разказа Петрова.
Тя е категорична, че дори и да не се отнасяло за някогашната й любов, а за напълно непознат човек, пак не би могла да остане безучастна, затова веднага сигнализирала полицията.
Съпругът й също я посъветвал да не премълчава нищо. Въпреки че в началото служителите на реда приемат с недоверие анонимното писмо, на следващия ден й се обажда следовател който потвърждава най-големите й страхове.
Така случаят бе разкрит, а Черната вдовица – Веселина Гинева, изправена пред съда, за да отговаря за смъртта на бившия си съпруг, държан под ключ от 2013 г. в безпомощно състояние, лишен от медицински грижи, докато издъхне без храна, вода и лекарства.
Обвиниха я в 3 престъпления
17 години решетки за Черната вдовица
Веселина Гинева ще търка наровете в Сливенския затвор 17 години, решиха магистратите. Тя беше осъдена по три обвинения. Първото е, че от май 2013 г. до 1 август 2014 г. в дома си в жк „Лазур“ тя противозаконно е лишила от свобода бившия си съпруг Димитър Миразчиев, като го държала заключен в една от стаите на апартамента.
Второто обвинение е за убийството на бившия инженер от Нефтохим, което е извършено по особено мъчителен за жертвата начин. По делото бяха представени многобройни доказателства и че Гинева се е опитала да укрие и заличи следите от стореното и по този начин да избегне наказание.
65-годишният Миразчиев е бил системно недохранван, без необходимите лекарства и медицинска помощ. Третото обвинение е, че за периода от смъртта на Миразчиев до 31 август 2016 г. Гинева 28 пъти тегли пенсията му от банка, твърдейки, че Димитър е жив. Така ощетила държавния бюджет с над 20 хил. лв.