Росен Плевнелиев и Соломон Паси нямаха ясен мандат и на това се дължи провалът на контактната група. Не президентската република е решение, а промяна в поведението на партиите. Това заяви в интервю за „Телеграф“ специалистът по конституционно право доц. д-р Наталия Киселова.

– Доц. Киселова, можем ли да кажем, че сме в парламентарна криза, след като видяхте какво се случи при избора на председател на Народното събрание, а сега и при оглавяването на комисии? Прецедент ли е това в историята ни?

– Тъй като парламентът е страшно фрагментиран, има усещане за неспособност да се приемат дори рутинни решения. Обаче самото явление „парламентарна криза“ идва тогава, когато Народното събрание не може да избере правителство. Може би сме в преддверието и ако не може да се състави кабинет, тогава вече ще е налице правителствена криза, прераснала в парламентарна. Що се отнася до комисиите, знаете, че на някои от тях се отдава много по-голямо значение, а на други – почти символично.

Правната комисия, тази по бюджет и финанси, по енергетика и може би по земеделие се ценят, защото са ресурсни. Там има възможност да се влияе на политиките. Пред Комисията за младежта и спорта няма толкова политически видим ресурс. Там по-скоро в момента стои въпросът дали да се ръководи от депутат, който е бил в „Има такъв народ“. И тъй като сме чувствителни дали ще има правителство или не, ни се струва, че проблемите са по-големи. А всъщност са си същите, имало ги е и преди.

Миналата година също много дълго спореха за комисиите и управляващите не позволиха да бъде оглавена ключова комисия от опозицията. Според мен във всяка една може да се намери проблем, който да я направи атрактивна. Това зависи повече от качествата на народния представител, който я оглавява. Не е правилно да се казва, че едни комисии са важни, а други не и затова да има предпочитания. Другият вариант е причината за случващото се да е, че партиите се готвят за избори.

– По-скоро предизборно ли говорят депутатите? И оптимистка ли сте изобщо за съставянето на кабинет?

– Има няколко сценария, чрез които е възможно да се стигне до отговор на въпроса ще има ли избори. Първо – президентът Румен Радев заяви публично своите приоритети още при първите консултации с ГЕРБ-СДС. Ако обаче обстановката се усложни още повече, той трябва да има готовност да се реагира веднага.

Към факторите следва да се добавят предстоящите местни избори. Партиите не могат точно да оценят кои ще са водещите мотиви на избирателите. Интересното е как ще се прекомпозират коалициите. Мисля си, че политическите сили ще се обединят около това да приемат в парламента до края на годината 3-4 важни решения. И ако се окаже, че имат разбирателство по тях, това би било възможно да доведе до съставяне на правителство.

Ако обаче имаме различни партии в тематични коалиции, по-скоро ще се отиде на избори. А това е на първо място подкрепа за въвеждане на еврото. По този въпрос само една партия е категорично против, други две искат да видят плюсовете и минусите от това, четири са категорично „за“. Друга коалиция ще има при темата за оръжието за Украйна, където “Възраждане“ и БСП са категорично против. Следваща коалиция може да се търси при евентуални промени в Изборния кодекс.

– За или против връщането на хартиената бюлетина ли?

– Казано по друг начин, възможност избирателят да реши чрез какъв способ да гласува. Но покрай това може да бъде прието и нещо друго. Друг важен въпрос може да бъде бюджетът – дали да се удължи действието на този от 2022 година, или да се приеме нов за следващата. Засега останахме с впечатление, че служебното правителство ще внесе удължаване на действието от тази година. Когато обаче няма кабинет, подкрепен от парламента, е нормално той да не внася проект за нов. А партиите го искат, за да кажат, че ще го изпълняват и после всеки ще си носи отговорността.

Пета група въпроси са тези, свързани със законопроектите, които правителството трябва да внесе заради Плана за възстановяване и устойчивост. Част от тях също не са безспорни и е възможно някъде да има остри възражения срещу правителството. Според мен трябва да сме настроени, че ще бъдат гласувани само някои неща и че ще се отиде на избори, въпреки че не съм привърженик на това. Ако социолозите са прави, че картината ще се възпроизведе с малка разлика, то изборите се свеждат до социологическо проучване и когато на партиите не им харесат резултатите, ще искат нов вот.

– Каква стратегия избра президентът с тези консултации?

Президентът даде няколко възможности, в които част от партиите да потърсят допирни точки. В рамките на конституцията беше да не свика почти веднага след като бяха обявени резултатите новото Народно събрание. Даде им една седмица време, която обаче те употребиха за маловажни неща. Също така можеше да проведе консултациите за един ден или два, а забавянето сега не противоречи на конституцията.

Предполагам, че темите, които държавният глава засегна пред представителите на ГЕРБ-СДС, ще бъдат повдигнати от него и пред другите партии. По принцип този тип консултации в ситуация на фрагментиран парламент следва да протичат при закрити врати. Тогава президентът задава два или три кратки въпроса. Първият от тях е „каква е вашата цел – избори или усилия за правителство?“. Вторият е, „ако сте за усилия, каква ще бъде вашата роля?“. Евентуално третият може да е „какво има да свърши 48-ият парламент, преди да бъде разпуснат?“.

Тъй като на ГЕРБ се пада да номинират кандидат за министър-председател, те ще се постараят. Но според мен те не използваха времето по най-рационален начин. Имам предвид, че не успяха да изпълнят със съдържание идеята си да предложат отдалечени от партията политици, които да водят преговори по политики. Можеше чрез това да бъде намекнато, че единият ще е кандидат за премиер на ГЕРБ, а другият за външен министър. И когато имат мандат, могат да водят разговори с парламентарните групи, за да получат подкрепа и да изразят своите възгледи. Иначе каква беше целта на тези разговори? Нормално е другите партии да откажат да се явят.

– Защо обаче някои отказаха изначално да водят разговори с Росен Плевнелиев и Соломон Паси, дори не направиха опит за диалог с тях?

– Очаквано беше. В качеството на какви разговарят Росен Плевнелиев и Соломон Паси с представителите на парламентарните групи в Народното събрание? Те са граждани. Истината е, че нямаха ясен мандат и на това се дължи изначалният провал на тази контактна група.

– Сега като че ли погледите са вперени по-скоро в третия мандат или сформирането на експертен кабинет с хоризонт до местните избори. Коя хипотеза има по-голям шанс?

– Теоретично шанс има всяка една. Въпросът е, че част от парламентарните групи заявиха, че няма да се коалират с ГЕРБ, други разпространяват мантрата, че „Продължаваме промяната“ нямат легитимност да управляват отново, след като са сътворили поразии за толкова кратко време. И двата блока обаче имат гласове, които не са достатъчни за стабилно мнозинство за гласувания в парламента. Оттам „Възраждане“ може да наклони везните в едната или другата посока. Това е при хипотезата за опит за съставяне на кабинет с първи или втори мандат.

При третия зависи на кой от по-малките ще бъде връчен. И дали той ще може да привлече от другия лагер някой, който ще помогне за мнозинство. Според мен президентът е изправен пред много сериозна задача. Христо Иванов наскоро имаше две много добри идеи, които за съжаление потънаха някъде в пространството. Първата беше да не подкрепят ГЕРБ за първия мандат, но ГЕРБ да подкрепи „Продължаваме промяната“ при втория, като преди това да бъдат приети промени в конституцията. Но той го каза някъде между другото, след което не разви тезата си.

Това теоретично е възможно, разбира се, в синхрон с президента, но ясно трябва да се каже на обществото за какви промени става дума. Още повече, че Комисията по конституционни въпроси отиде при „Демократична България“ и могат през тази теза да реализират мандата. Иванов подаваше ръка и на „Продължаваме промяната“ за „ротационното“ председателство на Народното събрание. Така например „Продължаваме промяната“ можеше да председателства половин година, а следващата половин година ГЕРБ. Така щяхме стигнем до местните избори. ПП обаче веднага отхвърлиха тази възможност. Така че имаше варианти да се търси по-голямо мнозинство и начини за удължаване на живота на Народното събрание.

Никой не казва, че партиите трябва да започнат да се харесват, просто е нужно да разберат, че се налага да работят помежду си. За съжаление част от представителите на парламентарните групи реагират много бързо и отрицателно. Има въпроси, по които не бива да изказват веднага мнение. И в други парламенти е било така, но е имало депутати с повече опит, които умееха да лавират и да водят разговори. Сега има натрупани много емоции и те вече дават горчиви плодове. Имаше неща, които можеха да си спестят.

– Няма ли така да влезем в една спирала от избори и хората да ги накажат?

– Избирателят вече ги наказа. Ако нови избори са съчетани със студено време, допълнително може да откаже хората да гласуват. Надявам се, че политиците ще проявят разум и ще положат искрени усилия. Когато се наблюдава ниска избирателна активност, печелят твърдите ядра. Защото има и много граждани, които сменят предпочитанията си. Това още повече може да изкриви представителството. Партиите трябва да си дадат сметка, че тяхната задача е да са посредници във функционирането на демокрацията.

– Тъй като сте специалист по конституционно право, кажете как гледате на призивите за президентска република и провеждането на референдум за това, и то на фона на случващото се в парламента? Доколко е възможно?

– Тъй като сме свидетели на неспособността на Народното събрание да състави правителство, се създава усещане, че ако отговорността се прехвърли на друг орган, то ще функционира. Но ако имаме парламент, който трябва да приема закони, а правителството е сформирано от президента, противопоставянето няма ли да е още по-сериозно? Отново ще сме свидетели на блокиране. Имам аргументи срещу допустимостта на такъв референдум, въпреки че в 44-ото НС беше отменена забраната, която ограничаваше възможността за референдум по въпроси от компетентността на Велико народно събрание.

Сега някои юристи смятат, че след като забраната е отменена, това е допустимо. Но има практика на Конституционния съд, че въпроси от компетентността на други органи не могат да бъдат поставяни на национален референдум до народа. Според мен не президентската република в момента е решение, а промяна в поведението на партиите. Имам предвид начинът, по който функционират, защото някои вече се превърнаха в партии еднодневки.

Това са облачни или виртуални партии проекти. Създават се с конкретна цел за едно или две участия в избори и после приключват и се заместват от нови. Това е причината, поради която нашият парламентарен живот не е на нивото, което очакваме.

Наталия Киселова е възпитаник на Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Казанлък

Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2002) – специалност „Право“, със специализации по „Правораздаване“ и „Публична администрация“

Доктор по право (2008) и доцент по Конституционно право (2018) в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Ръководител на магистърска програма „Международна сигурност“

Автор на монографията „Политически права на българските граждани“