Математикът проф. Николай Витанов даде кратка информация за войната за 15 октомври. Ето какво написа той в личния си фейсбук профил:
Кратка информация за войната за 15 октомври 2022 г.
Българската политика стига съм я коментирал.
Каквото имаше да кажа там, казах. А вие гледайте дали прогнозите ми се ще сбъднат. То ще стане вече 3 месеца откакто бяха направени.
Сега за войната.
Сун Дзъ каза: Войната обича победата и не обича продължителността.
Коментар за войната
Изречение номер 1: Съгласно Сун Дзъ стратегията на руснаците не е добра: вместо нанасяне на надпрагов удар (което спокойно могат да направят), те избраха продължителна война.
Изречение номер 2: До възобновяването на подробните коментари остават 27 дни
Изречение номер 3: Долу цензурата. Да живее свободата на словото.
Така добре ли е? Хайде сега, коментирайте си. Аз един месец ще карам така.
Сун Дзъ е велик класик. С негова помощ коментарът ми за войната е само от 1 изречение на ден.
Нататък по нашите си теми
Политологията –(Ден 29)
Днес още малко за демокрацията. Ама за американската и защо тя няма почва у нас. Защото там нещата са съвсем други. И от поне 100 години там има 3 основни идеологии – радикализъм, либерализъм и консерватизъм. Радикализмът изразява интересите на безимотните или малоимотните. Бе позаглушен в САЩ през 20-ти век, но ще се върне през 21-ви век.
И там, както и тук на радикализма противостоят неща, които да убият времето на безимотните и молаимотните – сапунени сериали, информационно пространство пълно с лоши новини, потискащи инициативата и други такива. Това работи до време, докато малоимfтния или безимотния стигне до мисълта, че го плацикат. Тогава почва веселбата – появяват се силни радикални партии и радикалната идеология се оформs в разни -изми. Но стига за това сега. Караме нататък.
Идваме до либерализма. Това трябва да е идеологията на средната класа – хем не е много радикализъм, щото има какво да губим, хем не е много консeрватизъм, щото се надяваме на отидем в горните слоеве на обществото. Общо взето либерализмът в едно изречение е : искам да имам права и да ми пазите собствеността.
Да де, но трябва цялата средна класа да има тези права. Тоест тия отгоре да не я притесняват като и пречат да си върти бизнеса, а тия отдолу да не я притесняват с мераци да и вземат собствеността (върху средства за производство и друга). Ако може и социалния ред да се променя, тъй, че средната класа да изземва власт от горната класа.
Тъй, стигаме до консерватизма – идеологията на едрата буржоазия. И те искат да имат права и да им се пази собствеността. Ама искат това да стане с ред при който те господстват и този ред да си стои така без много да се мени. Консерватизъм.
И тъй се е развивала цялата работа в САЩ. И като се е развивала, са стигнали до идеята, че президентската република е по-добра от парламентарната република и от монархията, ама правата на президента трябва добре да се дефинират, че да е повече от министър-председател и по – малко от цар. И още са стигнали до идеята, че не трябва един вид власт да може да подчинява останалите – взаимен контрол на властите. И т.н. и т.н.
А как е у нас – пардон, пардон, пардон, исках да кажа в Дания. Та как е в Дания. Значи сапунени сериали и други мерки за потискане на радикализма като напиване до несвяст в кръчмата и праскане на бело – колкото щете. Ей, много пият тия датчани и много наркотици вземат. Чакай, бе Витанов, то и нас е така. Сус, бре. Ама какво искате – мерките за потискане на радикализма навсякъде са едни и същи.
Един безсмъртен нашенски герой преди век и нещо питал един друг герой, той сега либерал ли е, консерва ли е. У нас, всичко, ще се смята начетено, е либерал. Щото не може да е консерва – едрата буржоазия, дето може да е консерватор, е малко още. И много няма да стане. Значи – у би трябвало да царува либерализъм. Ама нашия либерализъм, той е особен – моето си е мое, чуждото е общо, тоест и то е мое.
Права, права, ама само аз да имам права, другите, ако може да нямат моля, че ми пречат. Аз значи мога да правя каквото си искам и винаги в резерв трябва да има десетина, които да са ми виновни, ако се издъня. И тъй нататък. Та американската демокрация, драги ми читатели, няма почва у нас.
Други са основите на къщата у нас. И мъчиш да строиш върху тез основи нещо американоподобно и то пада. И пак строиш – и пак пада. И от Америка си докарваш учена младеж и тя да строи, дано го построи пущината – и пак пада. Значи друг подход трябва тука. Ама стига затова днес.
Така, следват мисли от флорентинския сумрак.
МНОГО ГОЛЕМИТЕ ПОЗНАВАЧИ (ден 80)
… Не стоварвай вината за неуспеха си върху лошия късмет. Вини собствената си леност …
У нас е точно обратното на това, което ни казва Макиавели. Лошият късмет и другите са ни виновни. Ние правим всичко както трябва. Дълга тема е това. Обстановката може да е толкова скапана, че другите да ти пречат ежеминутно да постигаш целите си. Но ако победиш леността, все ще намериш начин. Нали така.
Това е за днес. Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас