„10 месеца и 10,000 километра с електрическото ми Пежо 2008е. Добър повод за наброски и равносметки“, така започва поста си в мрежата Манол Пейков, пише „Марица“.

А ето как продължава той: 

● Докато в началото отчетливо се притеснявах да пътувам с колата извън Пловдив, сега пътуването по магистралата до София (най-честият ми маршрут) е приятно и рутинно – познавам колата добре и не се притеснявам, когато километражът показва, че ми остава едва 50-ина километра автономия.

● По основните пътища в страната непрекъснато изникват нови и все по-мощни зарядни станции.

● При последното си ходене в София (с включена обиколка из града) спрях да заредя за 15 минути на отиване и 27 на връщане – което със сигурност не надвишава кой знае колко обичайните ми спирания за кафе и тоалетна.

● Научавам се все по-добре да оптимизирам разхода на автомобила – например като намалявам скоростта при изкачване и я увеличавам при спускане. Не ми е досадно да го правя – дори бих казал, че ми е забавно.

● Все повече свиквам с обстоятелството, че тръгването нанякъде с електрически автомобил изисква известно предварително планиране и отделяне на (с една идея) повече време за път. В преобладаващото количество от случаите това не ми е в тежест.

● В 85% от случаите зареждам на собствената си зарядна станция, на цена от 0.25 лв/кВт. При среден разход от 18-19 кВт/100 км, това прави разход от под 5 лв на 100 км. Другият ми автомобил (приблизително същият модел, но дизелов) гори 7 л/100 км, което в момента означава разход от около 25 лв на 100 км.

За 10 месеца и 10,000 километра, това са спестени около 2,000 лева, или 200 лв/месец. Към това добавяме липсата на необходимост от каквото и да е обслужване (смяна на масло, ремъци и пр.). Което все още не компенсира разликата в началните цени на двата автомобила, но – ако отчетем и елемента на грижа за околната среда – определено прави инвестицията удовлетворителна.

● Да караш електрически автомобил е огромно удоволствие – усещането за ускорение, съчетано с пълното отсъствие на шум, е опияняващо и може да бъде сравнено единствено с движението на платноходка при попътен вятър.

Ако трябва честно да си призная – удоволствието при каране изобщо не намалява с времето, дори (сякаш) нараства. И даже да изключим всички други предимства и да оставим само това изживяване, то ми е напълно достатъчнo, за да не се поколебая следващия път – и да избера отново електрическа кола