През 1990 г. СССР отменя сухия режим, който е в сила от пет дълги (и тъжни) години. От 1985 г. две трети от всички магазини за алкохол са затворени.
Останалите работят само от 14 до 19 часа. Няма банкети с алкохол.
Водката става по-скъпа и почти навсякъде е забранено да се пият спиртни напитки. Как добрата идея за борба с алкохолизма, на практика се превръща в домашен идиотизъм.
Битка за бутилка
Хората се редят на опашки с часове за една бутилка вино
Вероятно властите искат да виждат само трезвите лица на съгражданите си, но след няколко месеца започват да се вият огромни опашки. Хората заемат места в магазина за алкохол от рано сутринта.
Налага се да се редят за една бутилката по няколко часа. На които не му стига алкохолът – обиден, се втурва към късметлиите. Всичко завършва с бой и в крайна сметка годините на сухия режим се превръщат в ежедневна битка за алкохол.
В СССР, дори още преди сухия закон, водката вече се котира – с нея е възможно да се плати за всичко, дори за свършена работа. Например, давате бутилка на водопроводчика или товарача.
А след въвеждането на забраната обменният курс нараства много по-сериозно отколкото курса на долара през зимата на 2014 г. Само през първата година официалната цена на бутилката скача три пъти. Алкохолната валута си има и официално име – балон. Всичко е оценявано в балони: от хранителни продукти до апартаменти.
Пунктове за продажба се появяват навсякъде. Постепенно от тази тайна търговия израства истински подземен нелегален пазар, който носи милиони рубли на организираната престъпност. Въпреки че преди тези пари влизат в джоба на държавата.
Трезвеността като пропаганда
Властите инвестират огромни суми в оформянето на образа на трезвия съветски човек. Но ако модерното днес ЕКО-движение е отдолу, т.е. самите хора искат да бъдат здрави и атлетични, тогава в СССР всичко се налага отгоре. Агитационни плакати, лекции на лекари са ежедневие. Дори във филмите забраняват пиенето. А от старите ленти такива сцени са изрязвани. Всичко би било наред, но не се получава. Хората гледат с усмивка на усилията, но не ги приемат сериозно.
По решение на властите са разпределени талони за десет бутилки водка за панихида и честване на бракосъчетание. Ето защо, особено ревностните пиячи, сключват фиктивни бракове – само и само за да се доберат до заветните мехурчета на шампанското. Младоженците обаче пият само в реалния живот. Всичко е различно в телевизионните новини.
Най-известният пример за сух телевизионен режим е историята на трезвите комсомолски сватби, където уж има чай в чайниците, а всъщност са пълни с коняк. И гарафите са пълни не с вода, а с водка. След заснемането на сюжета трезвите младоженци бързо преминават към спиртните напитки.
Сухият закон на практика убива винопроизводството в Съветския съюз. И ако сегашните власти говорят за замяна на спиртни напитки със сухи вина, то в СССР виното е записано като враг. Стотици и хиляди хектари лозя са изсечени и сурогатите напитки започват да заменят натуралните. Хората не спират да пият, но пият само ниско качествени напитки. Самогонът и фалшивата водка стават лидери на пазара, но не само.
Смъртоносни коктейли
Индустриалното лепило БФ е сред любимите „напитки“ на работниците
Борис Фьодорович – така ласкаво наричат индустриалното лепило БФ, което професионалните пиячи превръщат в алкохол. Тази напитка става любима на заводските работници, тъй като съдържа така желания етилов алкохол. Клеевата основа се „навива“ с помощта на малко дървено блокче поставено на бормашина.
По време на въртенето цялата смола и премеси полепват по свредлото, а останалата каша се разрежда с вода и се изпива. Процедурата е известна като навиване на БФ на бормашина. Тук мезето е от съществено значение, защото една глътка от въпросната напитка може да убие и най-закоравелия алкохолик. А често умират и от залепен стомах.
Друг технически консуматив, който се използва в големи количества е спирачната течност. Тя се излива върху замръзнала метална повърхност – релса или лост, където „тежките фракции“ се утаяват и накрая се получава студено пречистен алкохол. Не се знае каква е процедурата през лятото. Най-вероятно се пие просто така, „закусвайки“ с молитва за здраве.
Ацетон, одеколон, лосиони и други радости също започват да се използват вътрешно. Освен това изгрява звездата на глога и други съмнителни настойки.
Минерален секретар – така наричат хората Михаил Горбачов, въпреки че неговата длъжност е генерален секретар. По това време е невъзможно официално да се критикува партийната линия, защото наказанието е изпращане в лагер.
Но неофициално шегите са доста смели.
От една страна, борбата с алкохолизма дава добри плодове. Смъртността намалява, раждаемостта се увеличава и гражданите започват да го употребяват по-малко. Но е направено толкова тромаво и глупаво, че оставя само отрицателни мисли в ума.
Източник: „Труд“
