Живка Ролева е големият победител от тазгодишния сезон на „Фермата“, след като получи цели 62 % от зрителския вот на финала миналата събота в ефира на bTV. И не само победител, но и любимка на участниците на няколко предходни сезона на патриотичния формат.

39-годишната брюнетка от Казанлък, която неслучайно е определяна като мъжко момиче, показа на всички какво означава да играеш играта с истинска непоклатима стратегия през цялото време, без да допуснеш нито за миг да излезеш съзнателно от нея.

Голяма част от участниците така и не успяха да я опознаят напълно, не знаеха и какво могат да очакват от нея през цялото време, което също бе част от плана на Живка.

Борбената българка в последните години живее в Гьотциз, Австрия, където е шофьор на камион. Но след безапелационната си победа във „Фермата“ май местожителството й е напът да се промени. Дали скоро тя, мъжът й и двете им деца няма да се завърнат обратно в родината – научаваме от самата нея в един много емоционален разговор.

 

– Първо, честита победа! Изненада ли те този висок процент на зрителски вот, както и факта, че си любимка на участниците в няколко предходни сезона на формата?

– Изненада ме страшно много, да. Изненада ме подкрепата на всички фермери от предходните сезони. Когато ми честитиха после победата, ми казаха, че са искали да изиграят играта по начина, по който аз го направих. А в нашия сезон нямаше хора, които бяха дошли, за да играят играта. Имаше такива, които бяха влезли, за да покажат себе си, защото смятаха себе си за достатъчни интересни.

Изненада ме също и подкрепата на зрителя – не очаквах чак толкова много хора да гласуват за мен, защото не бях сигурна, че хората отвън ще успеят да разберат смисъла на моята игра.

– Какво имаш предвид? Какъв беше този смисъл?

– Моята игра беше абсолютно и само чисто стратегическа. Нещата, към които се стремях, бяха да избягам от това да обидя или да нараня чувствата на когото и да е било вътре. Оттам нататък всичко е позволено. Това е игра и аз ще я играя. Правилата са такива и ми го позволяват, от което се и възползвах – както вътре в стопанството, така и на Арената.

Всички мои действия, както и показани чувства, които може и да не са били такива, а аз да съм го изиграла така, че да изглежда по този начин – бяха чисто стратегически. Моята цел беше да надиграя 22 души с мозъка си, а не със силата.

– Много интересна подробност е, че ти още във визитката си преди участието казваш, че вярваш, че ще спечелиш „Фермата“…

– Точно така, да. Бях казала, че щом съм тук, значи съм новия победител във „Фермата“. Аз зная какво мога и къде са ми границите, и смятам, че имам умението много рядко да ги прескачам. Почти никога. Вярвах в себе си, защото познавам себе си.

– В развоя на играта обаче, всеки разкрива по малко от себе си и в този смисъл – имаше ли някой или нещо, което да те накара да се разколебаеш, да разклати тази вяра в теб?

– Да. Опознавайки хората, имаше много от тях, които ми станаха изключително симпатични. Примерно от другия лагер Пламен и Виктор, но дори и с тях никога не си позволявах да седна и да говоря открито и откровено.

Симпатиите, които изпитвах към Ралица, също ме накараха да се замисля какво щеше да стане, ако аз трябваше да се изправя в битка с нея. Нямаше да ми е изобщо приятно. И ако трябваше да избирам между Ралица и някой посилен противник, бих избрала по-силния противник, и така бих изневерила на стратегията си.

– Когато говорих с Ралица дни преди финала, тя каза, че ще се радва точно ти да спечелиш…

– Много се радвам, че е така. Тя е един от хората, с които наистина нямаше да ми бъде приятно да се съревновавам на Арената.

– Как ще се промени живота ти оттук нататък – не само заради наградата от 100 000 лв., а и изобщо?

– Все още не съм взела категорично решение, но имам планове, които са свързани с България, по-точно с Казанлък. Все още не мога с точност да кажа, но мислите ми са насочени натам.

– А означава ли това, че обмисляш да се върнеш да живееш отново в България със семейството си?

– Да.

– Как си изгради във времето толкова устойчива психика, с която да противодействаш и в живота, а и във „Фермата“, толкова успешно?

– Имала съм същите трудни моменти, каквито е имал и почти всеки един човек в живота си. Благодаря на Бог, не съм ставала жертва на огромни катаклизми. Разчитам най-вече на реализма си, логическото мислене, четене на страшно много книги и черпене на информация от чуждия опит. Така съм се съхранила чисто душевно. И всеки път подхождам чисто логически, абсолютно реално. Не надценявам нищо, което ме пази от разочарование. Нямам високи очаквания и малкото ме прави щастлива.

В работата си успявам, и то много добре, благодарение на това, че там, където моите колеги, мъже, използват сила, аз действам с мисъл и логика. Ефектът е същия, както при тях, само че те използват физическа сила, а аз не. Просто защото нямам такава, поне и колкото на един мъж.

– Пак във визитката си за „Фермата“ казваш, че си имала кошмарно минало, за което обаче още не си готова да говориш…

– Да, точно така. Не искам да се връщам към това, което се е случило в миналото ми. Има нещо, но не искам да говоря за него. Преживяла съм го ментално, но присъства в душата ми.

– Имаше ли във „Фермата“ момент, в който някой или нещо да те накара да променяш в движение стратегията си, подходите, всичко?

– Може би Лора беше този човек, защото тя не осъзнаваше играта като игра, нито позицията, в която я вкарваха ближните й хора. Виждах го отстрани, виждах и нея повече като дете в ситуацията. Стана ми неприятно. До някаква степен проявих един по-различен тип чувства, каквито не съм към нито един друг участник във „Фермата“ – може би защото я оприличавах с дъщеря ми, не зная. Лора беше човекът, който успя да ме извади от моята стратегия, но за един много кратък момент.

– А как реагираха близките ти за това, което показа във „Фермата“?

– Първо ми казаха, че са супер изненадани от това, което са видели, защото е една съвсем различна светлина от мен. Аз предварително им бях казала, че влизам, за да играя играта, което ще ми достави огромно удоволствие. И те явно са очаквали да играя играта, но не по този начин, не така. Бяха супер впечатлени от начина, по който съм играла. Бяха направо възхитени и горди от мен!

– С какво успя да ги изненадаш толкова много?

– Най-вече с поведението си, защото аз не се държа така вкъщи. С приятелите си също не се държа така. По принцип никога не се държа така, затова и толкова са се изненадали от играта, която играех. Най-вече ги е изненадала стратегията ми.

– А каква всъщност е Живка в реалния си живот?

– Мога да се нарека наивна (усмихва се), защото мислите, които имах вътре, и начина, по който обмислях всичко, не е същия, по който мисля отвън. В живота си не се замислям чак толкова много, защото съм обградена от близки хора и приятели. Никога не се замислям. Много съм чувствителна и любвеобилна. Страшно много се шегувам и се усмихвам. А във „Фермата“ не показах нищо от това. Ако някой беше тръгнал с изключително добри намерения към мен и беше подходил с нежност, може би щеше да ме разклати, и то сериозно.

– Но никой не е знаел, че трябва да го направи, за да постигне другия ефект…

– Точно така, да.

– Истина ли е, че си отслабнала с 9 кг. в стопанството? Това не е никак малко…

– Да, истина е. И това най-много се видя на последния двубой, който имахме с Мартина на финала. Аз нямах никакви сили. Изненадах се от самата себе си, че нямах физическата сила, която съм имала преди това по време на целия си престой във „Фермата“. Не знаех на какво се дължи това и мисля, че е точно на килограмите.

Но и Мартина и противник, който показа колко е силна. Тя физически е страшно силна. Не казвам, че ако не бях отслабнала толкова, щеше да е различно, но имам лимит, а тя физически е много силна.

– С какво никога не би направила компромис в живота си?

– Със семейството си. Никога не бих пренебрегнала семейството си без значение за какво. Иначе със себе си правя компромиси и то много, както и с принципите си.

– След тази победа във „Фермата“ има ли някакъв глад още в теб да доказваш някъде силата на стратегическото си мислене? Може би с участие в друг формат?

– Взех си дажбата, в момента съм сита (смее се). За в бъдеще не мога да кажа, защото не знам какви намерения ще имам след един месец.

Интервю на Анелия ПОПОВА