Почина музикалният мениджър, който за първи път докара италианските звезди в България, Яна Янчева, стана ясно от публикация на музикантът Ники Томов в социалните мрежи. Ето какво пише той:
„Отиде си моя приятелка от доста години! Красавицата ЯНА ЯНЧЕВА ! Жената ,която през годините менажира толкова много звезди у нас и в чужбина ! Тя доведе POOH ,ALBANO,,MARCO MENDOZA ,FOREIGNER ,Рики е Повери и много други! Само преди 3 месеца ти се обадих за услуга и нищо не ми каза тогава! Светъл ти път Яна ! Няма да забравя как ме представи на Албано и на Пух с ,които бяхме два дни неразделни!“
„RIP! В памет на Яна Янчева!“ – сподели тъжната новина и приятелката ѝ Пепа Петрова:
Cara mia bellisima Yana!
Пак ужасна новина! Току-що научих- от стената на Ники Томов, че в по-добрия свят се е преселила моята приятелка и успешен менажер -красавицата Яна Янчева! Това е дамата с невероятните италиански контакти в шоубизнеса, и тя направи концерти в България на звезди като I Pooh, Al Bano (тя е на снимката с Аl Bano), Marco, Mendoza, Foreigner, Ricchi e Poveri много други. Не беше от хората, които тръбят за делата си, а от онези, които невидимо правеха толкова много за българската култура по изключително скромен начин.
Яна беше най-деликатното и мило същество, което съм срещала.
Доста неща ни свързват, но ще ви разкажа две случки. Беше 2000-ата година. Взех командировъчно за Рим за една седмица. Но само аз си знаех, че тази командировка няма да мине добре без моята италианска фея Яна Янчева! Поканих я да дойде с мен. Съгласи се. Трябваше и двете да се вместим в скромния бюджет, който отпуска редакцията за един човек.
След като купихме самолетните билети, останахме без пари. Тя намери къде да спим в Рим почти безплатно, но не бяхме предвидили пари за храна. В хладилника на хазяите, иначе на пъпа на Рим, имаше едно парче сирене пармезан. Двете си делихме това парче в продължение на 5-6 дни. Намерихме дребни и за един геврек.
Вечерта, преди да поемем обратно към България, ни поканиха на официална вечеря по българска линия. Двете с Яна тихичко се сбутахме, кикотейки се: “Да не се издаваме, че не сме яли една седмица!” И така на гладен стомах, но с диктофон, направихме доста интересни репортажи и интервюта- Микеле Плачидо /комисар Катани/, Дето Мариано, видни българи в Италия.
За съжаление Челентано беше заминал за лятната си вила (самият той й го каза по телефона!) Стоеки под купола на величествения San Pietro Яна ми каза: „Виж, Пепче, колко сме мъчнички хората пред Бога!“.
Прибрахме се доста вталени в София, но с много преживявания! Димитър Шумналиев ме изпрати на тази командировка, но тогава аз не му споделих как е минала.
Как Яна нито един път не се оплака от несгодите, които преживяхме във Вечния град! Напротив непрекъснато звънеше за нови възможи интервюта.
Няколко месеца преди това, края на 1999, научих, че Франко Неро е в София за малко. Да, но късно – вече беше на летището. Тичам натам с фоторепортер. Яна успя да върне големия актьор от самолета почти, и направих единственото за България интервю.
Разбира се набързо, но понякога 15 минути са много по-ценни от 2 часа, особено ако срещу теб е точно Франко Неро! Пак благодарение на Яна! Излшно е да споменавам, че говореше перфектен италиански.
Скъпа Яна, никога няма да забравя какво си направила за мен! Нито усмивката ти, нито стоицизма, нито чувството ти за хумор, нито уникалната ти физическа и духовна красота! Толкова приятни мигове подари на музикалните фенове с концерите, които правеше!
Carra mia Yana! Няма да бъдеш забравена!
Лек полет към неизвестността! Но защо толкова рано?!“