Наскоро Дивна поднесе голяма изненада в хитовото шоу за имитации „Маскираният певец“, където се оказа не кой да е, а под маската на Ангелът.
Зашеметяващото изпълнение на талантливата млада поп певица на „We Are The World“ на USA For Africа, не остави равнодушен никого. А избора за тази песен, както става ясно и от разговора ни с нея, съвсем не е случаен и носи със себе си много лична и емоционална причина.
Дивна е откровена и безкрайно истинска в този разговор, каквато е всъщност и на сцената, повдига завесата за много свои съкровени моменти, в които са примесени силна болка, тъга и още нещо особено специално.
– Дивна, оказа се голяма изненада в „Маскираният певец“ в костюма на Черният ангел и въпреки че участието ти беше кратко, успя да провокираш много коментари не само от страна на панелистите…
– Всъщност аз трябваше да участвам в „Маскираният певец“ по-рано – през октомври, но тогава се разболях от ковид и бях под карантина. Иначе си бях подбрала това парче – „We Are The World“ на USA For Africа, защото предишната дата, за която ме поканиха, съвпадаше с рождения ден на дядо ми, който миналата година почина от ковид. Усетих, че това парче е много специално и лично.
По принцип не вярвам в случайностите и в този тип съвпадение, но сега се получи нещо, което усетих с цялото си същество. Дядо ми много харесваше това парче и миналото лято, когато успяхме да отидем и на море заедно, си бяхме пуснали през телефоните музика, звучеше точно това парче. Няма как да не си спомня точно за този момент, когато получих поканата да участвам в „Маскираният певец“. Изникна ми не само този спомен, а и дядо ми. И тогава си казах, че точно това е парчето, което ще изпея, и то ще бъде за него. Беше много емоционален момент за мен, защото през цялото време на сцената си мислех за него.
– Знам, че на теб не ти се отдава никак да лъжеш и ми е интересно как си успяла да заблудиш толкова много хора за участието си сега?
– (смее се) вярно е, да. Трудно е за човек като мен, който не умее да лъже, нито да изкривява нещата, да заблуди някого. Така съм възпитана просто. В годините даже осъзнах, че истината е голяма моя ценност и това, че лъжата, така или иначе, рано или късно се разкрива, по-добре да не си усложняваш живота с нея. Това всъщност е и една от най-трудните задачи на това предаване, но за мой късмет този път за мен беше сравнително лесно, защото появяването ми в шоуто беше само за една събота.
Другото е, че аз не живея от няколко години със семейството си, откакто съм в София. Те са си в Русе и поне по този параграф не ми се наложи да лъжа. Но въпреки всичко пак ми беше трудно, защото и този път ме познаха от първия път – както и когато бях в образа на Пилето. След това дори питах майка ми кога точно е успяла да ме познае и тя отвърна, че преди да запея изобщо не е предполагала, че Черният ангел съм именно аз.
В предишния сезон, когато бях в образа на Пилето, ми се наложи да започна да избягвам умишлено някои мои приятели, които бяха станали и малко по-настойчиви в желанието си да се видим. Все си измислях някакви причини това да не се случи в този момент. И всичко, защото ако се видим, няма да мога да ги излъжа в очите.
„Маскираният певец“ е една голяма тръпка именно заради факта, че се опитваш да избягаш от себе си, да заблудиш хората, при положение че цял живот си се стремил да изградиш в тях личността и индивидуалността си – като изпълнител или като човек. Беше ми много емоционално да си поговоря и с екипа на шоуто, които пък бяха сигурни, че съм била под костюма на Гъбарко (смее се). И са останали много изненадани, когато са видели, че всъщност съм Черният ангел. Мило ми беше, че все пак съм успяла да заблудя точно тях, които добре ме познават.
– Черният ангел беше много внушителен като образ и самото му присъствие на сцената провокираше голям интерес, отделно от зашеметяващото ти изпълнение. А беше ли ти трудно да го носиш? Имаше ли проблем с дишането, например, или пък със зрението?
– О, да, да, въпреки че в сравнение с костюма на Пилето, който носех при предишното си участие, този ми беше много по-лек и удобен. Чувствах се по-подвижна, а Пилето беше значително по-тежко. Миналият път даже си спомням, че след първата седмица имах доста синини по ръцете от костюма и понеже беше още топло, не беше никак лесно да ги прикрия, докато се напасна с костюма. Иначе дишането е голям проблем с тези костюми, защото всеки един от тях е направен така, че максимално да скрива всичко от теб.
Като цяло се чувствах много добре в костюма на Ангела и ако бях в него в участието си преди две години, нямаше да го свържат толкова с мен, сега се откроих повече като жена. Но всяко нещо с времето си. И особено заради самата песен смятам, че това беше най-правилния костюм като внушение от сцената.
– Спомена, че си изкарала наскоро ковид, но за щастие сравнително леко… Подозираш ли къде и кога си се заразила?
– Да, изкарах ковид сравнително леко, но този вирус хич не е за подценяване. Чудя се, честно казано, на толкова много хора, които казват, че това е просто грип и т.н. Предполагам, че се заразих от срещи с хора, които за съжаление няма как да бъдат ограничени до такава степен. Но имам конкретно предположение, че това се случи в университета, защото още първата седмица, когато стартирахме, изведнъж положението от последните няколко месеца беше такова, сякаш ковид не съществува.
Тази рязка промяна в ограничителните мерки, отпускането на хората, доведе до това. Помня и миналата година, когато дядо също се разболя – лятото отново имаше затишие, все едно нищо не съществува, и после в един момент всичко се струпа наведнъж. За съжаление много хора покрай мен си отидоха, по-млади също и лошото е, че в същото време няма как и живота да спре.
– Хората сме адаптивни същества, за добро или за зло, но крайностите никога не са добър съвет, каквато и да е ситуацията, особено пък ако е жизненоважна. Ти не си стигала до болница, нали?
– Да, Слава Богу, бях си вкъщи. Имах си симптоми, изкарах го, не беше от най-леките боледувания, но можеше да бъде и много по-зле. Вярвам, че това е ситуация, която независимо как ще се развие, трябва да ни направи по-предпазливи и към себе си, и към другите. Независимо дали говорим за ваксинирани или неваксинирани хора. Защото аз лично не съм съгласна и с това, че тези, които още в самото начало се ваксинираха, започнаха да си ходят навсякъде, което не мисля, че беше правилно.
– Още повече, че за тази ваксина вече многократно е казвано, че не предпазва от заразяване с вируса…
– Именно, да. Отделно се получи така, че вече има твърде много информация, която ни залива отвсякъде по темата, включително и от лекари, и лично аз се чувствам объркана. Много е противоречиво всичко навсякъде, включително и изследванията, които се обявяват, а също и статистиките за ваксините. Понеже много време мина, стигнахме до момента, в който вече не вярваме на нищо. И за мен това е най-големия проблем в обществото в момента.
Допускаме за пореден път кризите да се случват на всяко едно ниво, станахме отново апатични, а в същото време няма как да не са, при толкова време на примък-отмък. Вярвам, че всички тези неща, които се случват не само на нас, в България, но и на всички хора по света, са именно, за да преосмислим малко начина си на съществуване, да се обединим малко. За съжаление това, което наблюдавам след толкова затваряния и ограничения, е, че не сме станали по-обединени, а даже напротив – повече се настроихме един срещу друг. И с този начин на съществуване ние никога няма да преодолеем нито тази криза, нито която и да е друга, за което ми е много мъчно.
Това е и още една причина да избера да изпея именно тази песен в „Маскираният певец“ – защото това е едно вечно послание, особено в моменти като този, в които хората имат нужда да чуят нещо подобно, а не само лошите новини, с които всеки ден посрещаме деня. Но въпреки всичко все пак продължават да се случват и хубави неща, Слава Богу. Трябва да се научим да ценим какво имаме и да си даваме любов. Важно е да намираме смисъл всеки ден.
Вижте тази публикация в Instagram.
– Ти в началото каза, че по принцип не вярваш в случайностите, но ето, че си усетила в точния момент, че дядо ти е с теб и съм сигурна, че посланието, което отправи с песента в „Маскираният певец“, е стигнало до Горе!
– Аз съм човек на усещанията наистина и ти благодаря, че казваш всичко това, защото наистина при мен така се получи. Дори миналата година, когато пуснах песента си „Напред“, се получи много странно. Не бях пускала до момента толкова лична балада, а всъщност я бях написала доста преди това, но в момента, в който дядо почина, усетих много силен импулс, че точно сега е момента за нея.
Усетих, че искам много да оставя тази песен на хората най-вече заради посланието й, тъй като тогава беше втората много силна ковид вълна у нас. Успях да я реализирам точно в този много сложен момент. И исках много да й дам нов прочит, да я представя по друг начин, в друга светлина.
Загубих дядо и усещането ми беше много, много силно. Исках да подаря на хората това парче в този много тежък за мен момент именно с идеята, че и в най-тъмните ситуации, не вземем ли ние решението, че ще се борим за живота и ще намерим начин да продължим напред, няма как да се случи. Това е ключа, който всеки един от нас има в себе си! Забелязала съм, че когато заложа на интуицията и на вътрешните си усещания, хората после ми показват, че съм взела правилното решение.
– Тогава пази много тази интуиция да е винаги с теб, защото явно е най-добрия ти приятел!
– Много ти благодаря. Това всъщност е нещо, което много хора сме забравили, а интуицията никога не лъже и аз се убедих в това.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Вижте тази публикация в Instagram.
