Обединени ли са Кирил Петков и Румен Радев около “престъпления срещу републиката”? Може ли да се стигне до сложно оплитане между шпионаж, вредителство и държавна измяна? Кирил Петков никога не е бил министър, а е боравил с най-секретна информация за държавните тайни на България и на евроатлантическите партньори на страната.

Отговори дава проучване на Труд сред водещи юристи за последиците от Решение №16 от 2020 г. на Конституционния съд, с което беше обявен за противоконституционен Указ №129 от 10.05.2021 г. на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.

Мнението на доказани експерти, които очертаха най-тежките последици за страната ни и евроатлантическите ни партньори.

Решението на Конституционния съд е категорично, че Кирил Петков никога не е бил министър и се очаква лавина от дела за всички актове, подписани от него. Юристи се позоваха на Решение №3 от 2020 година на Конституционния съд, в което е посочено, че президентските укази имат преки правни последици, предизвикани от самия указ, а назначаването на Петков е такава.

Петков носи наказателна отговорност за попълнената декларация с невярно съдържание. Президентът Румен Радев е издал противоконституционен указ и редица юристи и конституционалисти, включително кандидатът за президент Лозан Панов вече искат неговия импийчмънт. Панов заяви: “Нарушението на Конституцията е едно от основанията за прекратяване на правомощията на президента”.

От друга страна от становището на проф. д-р Даниел Вълчев до Конституционния съд стана ясно, че обявяването на атакувания указ за противоконституционен означава, че Кирил Петков Петков никога не е бил министър на икономиката.

Макар решението на Конституционния съд пряко да не засяга издадените от лицето Кирил Петков актове в качеството му на министър, какъвто той не е бил, това отваря пътя за атакуването на всеки от актовете му, за което вече разбрахме, че ще има лавина от съдебни дела.

Всичко това може да се окаже само една малка част от проблема, създаден от противоконституционния указ на Румен Радев. Съществува риск страната да бъде забъркана в международен скандал за теч на секретна информация, може да се окаже, че са извършени поредица от престъпления, а някои юристи стигат дори още по-далеч, като споменават и второто конституционно основание за отстраняване на президента, а именно “държавната измяна”.

Юристи, с които се консултирахме, ни насочиха да направим преглед на конкретни разпоредби в Глава първа “Престъпления срещу републиката” от Наказателния кодекс (НК), като ни бяха посочени и потенциални връзки с Решение №12 на Конституционния съд от 30.07.2020 г. по дело №1 от същата година. Два от конкретните проблеми, за които бяхме информирани, са във връзка именно с текстове от Глава първа от НК за престъпления срещу републиката.

По-конкретно с издадения от Румен Радев противоконституционен указ №129, Кирил Петков получава право на достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността. Това става по-силата на чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).

Така Кирил Петков, който вече се оказа, че не е бил министър, тъй като е назначен противоконституционно от Румен Радев, е имал достъп до цялата информация за всички фирми, произвеждащи и търгуващи продукти, свързани с отбраната.

Петков е бил съпредседател на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, който издава или отнема лицензите за производство и търговия на територията на страната.

Освен това е имал достъп до информацията за сделки за милиарди евро, тъй като докато е бил в министерството на икономиката, е оглавявал Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване, като всяка една сделка, осъществяваща се през територията на България, е подписвана лично и от него.

Така се оказва, че той е разполагал незаконно – в нарушение на Конституцията и закона, с най-ценната и детайлна информация, свързана с националната сигурност на страната.

Още на 16 август стана ясно, че тогава на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) в президентството е имало скандал, а конфликтът сред участниците е избухнал заради съмненията около гражданството на присъстващия Кирил Петков и дали той има право да бъде в залата.

Кирил Петков е разполагал с цялата информация за българския военнопромишлен комплекс, за всички сделки, включително и за сделките и отношенията с партньорски организации. Извън всичко, Петков е боравел с информация, касаеща НАТО, защото под негово ръководство е бил и отдел “НАТО и икономически аспекти на сигурността”, което е видно от интернет страницата на министерството на икономиката. Той е отговарял и за базата данни на кандидатите за участие в международни процедури на НАТО.

Извън това и освен цялата военнотърговска информация, Кирил Петков е разполагал и с цялата класифицирана външнотърговска информация и друга секретна информация, свързана с множеството дейности на Министерството на икономиката. Това означава, че той е събирал и получавал информация без да има право затова, защото е назначен за министър в противоречие на Конституцията на Република България.

Тъй като Законът за защита на класифицираната информация сочи, че министрите получават допуска си до тази информация без проучване (чл. 39, ал. 1, т.4 от ЗЗКИ), то така се оказва, че правата за допуск до най-секретните документи на държавата и на НАТО са предоставени на канадския гражданин Кирил Петков единствено и само по силата на указа на Румен Радев, който пък указ е противоконституционен.

Как и кой сега ще понесе отговорността за това, че секретна информация на наши евроатлантически партньори е достигнала незаконно, без проучване, до канадския гражданин Кирил Петков. Каква е била целта, завършилият в Харвард “канадец” да получи нерегламентиран достъп до най-секретни държавни тайни?

На какви чужди организации и за какво може да се предостави сега тази секретна информация, с която Кирил Петков разполага? Възможно ли е страната да бъде забъркана в международен скандал? Как ще реагират българските служби, за да защитят националната сигурност на страната и на партньорите ни? Търсейки тези отговори и разговаряйки със специалисти, стигнахме до Наказателния кодекс и до главата за престъпления срещу републиката.

По-конкретно там в раздел втори е записано: “Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна…” Съгласно законодателството ни, субект на шпионството по чл. 104 от НК е всяко наказателно отговорно лице.

Изключително значение за очертаване на шпионството е предметът на престъплението, а именно “информация, представляваща държавна тайна”. Обективно поглед­нато, информацията трябва да има качеството на държавна тайна. Връзката между шпионството и държавна тайна е неразривно свързана. Дефиницията на държавна тайна е дадена в Закона за защита на класифицираната информация и реално това е информацията, с която е разполагал Кирил Петков, докато се е представял за министър.

Съгласно чл. 25 от ЗЗКИ “държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение №1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред”.

След решението на Конституционния съд вече е ясно, че достъпът на Кирил Петков до тази информация е бил нерегламентиран. Използват се два критерия за дефинирането на държавна тайна. Тук е важно да се отбележи, че шпионството по чл. 104, ал. 1 от НК не поставя само проблема за предаването на информацията, а и събирането с цел да издаде на чужда държава или организация придобитата държавна тайна.

Именно заради това в теорията и практиката е посочено, че за един от вариантите на шпионството е достатъчно да “събира информация държавна тайна”. Събира този, който няма достъп, какъвто се оказва случаят с Кирил Петков, защото указа на Румен Радев, на база на който той е получил достъп до класифицирана информация е противоконституционен.

В теорията и практиката по отношение на шпионството като престъпление е посочено, че няма значение по какъв начин се събира информацията. Престъплението е довършено, когато деецът установява фактическа власт върху информацията и е в състояние да я издаде.

Такъв е бил случаят с Кирил Петков, докато се е правил на министър в нарушение на Конституцията. Събирането е по същество подготвителна дейност, но в българското право е въздигната в самостоятелно престъпление. Законодателят е присъдил ранга на изпълнително деяние, на самостоятелно престъпление с всичките последици от това.

Разбира се, за да бъде доказано престъплението от субективна страна, трябва да има пряк умисъл и специална цел, но това ще оставим на специализираните органи, ако се стигне до разследване на Кирил Петков на незаконното овладяване на държавна тайна, касаеща сигурността и отбраната, външноикономически сделки, както и информация на евроатлантическите ни партньори.

Освен изключително тежкия проблем с потенциалния шпионаж, юристи експерти в областта на Наказателното право ни насочиха и към Раздел III “Диверсия и вредителство” от “Престъпленията срещу републиката” и по-конкретно към чл. 107 от Наказателния кодекс, пояснява Труд.

В чл. 107 от НК за вредителството е казано “който с цел да отслаби властта или да ѝ създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.” 

За да е налице престъплението, трябва да бъде налице изпълнително деяние, което може да е в две форми – “разстройва” или “подравя” стопански отрасли или отделни стопански предприятия. “Подравя” е с по-висока степен на обществена опасност и означава прекратяване на стопанската дейност в рамките на отрасъла или стопанското предприятие. “Разстройва” – по-ниска степен на обществена опасност и означава функционални смущения в иначе продължаваща стопанска дейност.

И когато теоретично се анализира вредителството като престъпление, трябва да погледнем и практическата му част чрез действията на Кирил Петков по отношение на Българската банка за развитие (ББР) да разстрои дейността на кредитоискателите, на предприятието ББР, на кредитната система, като на всичкото отгоре използва незаконно Министерството на икономиката и поста министър на икономиката, тъй като е назначен противоконституционно от Румен Радев.

По-конкретно, Кирил Петков, представяйки се за министър на икономиката, какъвто не е бил, измени устава на ББР, така че отпусканите кредити да могат да бъдат до 5 млн. лв. и така е ограничена стопанската дейност на банката, включително са ограничени и основните функции, свързани с предмета на дейност.

Назначените от Кирил Петков мениджъри не осъществяват никаква банкова дейност, освен сключването на незаконни и неизгодни договори. Както вече Frognews написа, “Българската банка за развитие бави процедурата по отпускане кредити за фирми.

Това затруднява изключително много развитието и дори застрашава съществуането на малки и средни бизнес структури” (25.10.2021 г., б. р.). В същата публикация се казва още, че “някои от фирмите свързват възникналия проблем с новото ръководство на ББР и дори посочват Цанко Арабаджиев, шеф на банковата институция, като “най-вероятна причина за необяснимите закъснения”.

Българската банка за развитие (ББР) се управлява от Цанко Арабажиев (с тъмните очила, б. р.), който се оказа и майстор на покера, видно от фейсбук страницата на pokernovini.com. В раздел снимки ясно са показани възможностите на Цанко Арабаджиев (Tsanko Arabadzhiev), който скрит зад тъмните очила залага, наддава и блъфира.

В отговор на медията от Българската банка за развитие са заявили, че от цялата група на ББР от месец юли т. г. до момента са отпуснати кредити на стойност 26.8 млн. лв. В отговора на ББР се говори за цялата група, включително и дъщерните дружества на банката, а не само за ББР АД – компанията майка, която е ограничена от Кирил Петков и мениджмънта му и отпуснатите директни кредити от самата банка, ако не клонят към нулеви стойности, то са нищожни стойности за банка, оперираща в България. Това означава, че е постигнат ефект, наподобяващ този, описан в раздел III “Диверсия и вредителство” от престъпленията срещу републиката от НК.

Нещо повече, гаранционните и антикризисни продукти на ББР работеха, докато новият мениджмънт допусна да работи антикризисната програма за фирми и за физически лица, разработена от предходното правителство, като достъпът до тях в последствие беше спрян.

Шумно обявена кредитна програма с необезпечени кредити от Кирил Петков и Асен Василев не е в ход в Българската банка за развитие, тъй като видно от интернет страницата на ББР, чак в края на месец октомври, започна подписване и анонсиране на договори с банки партньори, което е почти 5 месеца след оповестяването на програмата.

Извън всички тези факти, на 25 октомври разследващият сайт Afera.bg пише, че “поради липса на осъществявана дейност от ББР през последните шест месеца, съчетани с големите разходи за заплати и външни услуги, изпълнителният директор на ББР Цанко Арабаджиев е взел решение и в банката усилено се работи по подготовка на емитиране на облигационна емисия, с която банката да получи свеж финансов ресурс”.

И още: “Разбира се за официалното емитиране на облигацията логично е да предположим, че ББР ще сключи нов и пореден договор с адвокатска кантора за изключително голям размер и то при непрозрачен начин на избор.” 

Припомняме, че вече имаше един скандален договор с изпълнител – кандидатката за народен представител от “Продължаваме промяната” – Лена Бориславова. По темата Afera.bg разкрива, че е сключен и още един адвокатски договор точно преди изборите и то с представители на кантората на професор Иван Тодоров, който пък е посочен като действителен собственик на “Сиела Норма” АД – дружеството, което доставя машините за гласуване.

Ключови юристи обърнаха внимание и на факта, че говорейки за свършеното от Кирил Петков и екипа му в ББР, трябва да се отбележи още, че от правно-теоритична гледна точка законодателят, използвайки несвършения вид на глаголите “разстройва” и “подравя” в разпоредбите от НК, има предвид, че престъплението е на просто извършване, формално престъпление и то е довършено не с настъпването на факта на резултата на прекратената, респективно разстроена стопанска дейност, а със самото извършване на действието или бездействието, обективно и субективно насочено към разстройване или подравяне.

До момента изводите са, че незаконно назначеният Кирил Петков, за когото може някога да се окаже, че е участвал в шпионаж и вредителство по смисъла на НК, е могъл да извърши тези деяния единствено и само на база на вече обявения за противоконституционен Указ №129 от 10.05.2021 г. на президента Румен Радев.

В този случай интерес за всички експерти при юридическия преглед на нормативната уредба представлява и тълкувателното Решение №12 на Конституционния съд от 30.07.2020 г. по дело №1 от същата година.

В горепосоченото решение е записано, че понятието “държавна измяна” винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката. Понятието “нарушение на Конституцията” обхваща “нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.” 

В същото тълкувателно решение е казано още, че “понятието “държавна измяна” не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката”, което по същество означава, че държавната измяна би следвало да е именно “престъпление срещу републиката” по смисъла на НК, каквито нарушения е възможно да са извършени от Кирил Петков, реално на база подписания противоконституционен указ за назначаването му.

По-широкият обхват на тълкувателното решение на съда казва още, че понятието “нарушение на Конституцията” може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.

Ето реално и тук стоят причините, поради които видни юристи и конституционалисти твърдят, че е необходимо да бъде търсена отговорност от Румен Радев с искането за импийчмънт, защото е безспорно, че Конституцията на Република България е нарушена, защото вече и Конституционният съд се е произнесъл за това.

Остава обаче открит въпросът, защо след като цялото общество разбра, че Кирил Петков е и канадски гражданин и това е записано и в българския ЕСГРАОН, не бяха предприети действия за освобождаването му.

Тук биха могли да стоят скрити цели, които могат да се окажат, че са довели или могат да потвърдят извършването на “престъпления срещу републиката”, по смисъла на НК, а именно шпионаж и вредителство.

Ако се допусне, че това може да е така, то тогава това е станало благодарение на действията на Румен Радев, които са довели до такива престъпления, респективно до възможно реализиране на “държавна измяна”, което може да означава вече не само търсене на импийчмънт, но и наказателно преследване.