Почти година след появата на новия коронавирус, вече знаем, че той може да нанесе тежки поражения не само на белите дробове и дихателните пътища, но и на сърцето, кръвоносните съдове, нервите, бъбреците и кожата. Учени от „Оксфорд“ са установили, че Ковид-19 може да предизвика психически проблеми сред всеки пети от заболелите.
„С моите колеги от първия ден – 13 март, работим. Поддържаме връзка с колеги от целия свят.
Изследването на „Оксфорд“ показа, че хората, които преживяват стрес, са три пъти по-податливи на вируса.
И когато мозъкът работи по един начин, ние сме склонни да възприемаме света по този начин, а когато работи по друг начин – е коренно различно. За съжаление, тези, които трябваше да управляват кризата не само в България, но и в целия свят, тръгнаха по пътя на плашенето. Непрекъснато излизаха резултати колко са се разболели, колко е страшно. Ако човек сравни резултатите с друга пандемия – птичия или свинския грип, те са сходни“, коментира психологът Христо Монов по Bulgaria ON AIR.
И заяви, че ще съди проф. Николай Витанов от БАН за психически тормоз: „Такъв натиск не съм виждал в живота си.“
Той припомни, че преди няколко месеца ЮНЕСКО излезе с доклад, в който се казва, че с над 200 млн. са се увеличили неграмотните деца.
„На българина не му пука, докато не опре до вратата. Ние сме такива хора, на които е добре да ни обясниш за какво става въпрос. Още миналата година казах: „Не ни притискайте до стената със страх“, защото ще се появи ефектът на пружината. Имам малък опит с хора, които са прекарали тази зараза. Тези случаи, с които съм работил, обикновено това са помъдрели хора.
По-страшни са другите, които не са го прекарали и го чакат. Изолацията ще е опасна, ако не започнем тази учебна година присъствено. Ще загубим едно цяло поколение. Не става въпрос само за учене, става въпрос за общност. Ние сме държава, която няма общност. Виждате и това, което се случва в политически план. Психичните проблеми ще се задълбочат“, подчерта Монов.
Според него има много по-тежки проблеми от депресията.
Той помоли номинирания от ИТН за премиер Пламен Николов да има Министерство на извънредните работи.
„Не говоря за хоризонтална структура, която да има кой знае какво. Светът, в който живеем, става все по-рисков. Погледнете в глобален план. За управление на Ковид кризата е необходимо такова министерство. Едно е да кажеш „умрял“, друго е да кажеш „починал“. Ефектът върху хората е друг“, допълни психологът.
И сподели, че познава хора, които са прекарали вируса без симптоми.
„Те си живеят живота нормално, бяха на работа през цялото време. Когато един човек е живял нормално, ходел е на работа, срещал се е с вируса, преживял го е, той просто е по-силен психически. Да, има такъв вирус, но животът е по-силен.
Тези, които не могат да си позволяват почивка, да бъдат повече време с близките си хора. Ако имаш градина – иди я полей, откъсни един голям домат, нарежи го и викни приятелите да изпиете по една ракия“, съветва Христо Монов.
Попитан има ли лечение по такива проблеми, което е по Здравната каса, той отговори: „Когато работихме с екипа по онзи трагичен случай в река Лим, се оказва, че в запасите на България няма елементарни депресанти, които са от най-леките. Нека да направим нещо в тази насока. Нямаме запаси от учебници, играчки. Пак ли трябва да събираме капачки?“
Монов е категоричен, че образованият човек е труден за управление, но е лесен да възприеме всичко ново.