Приготвянето на хляб е една от най-старите практики на съвременната човешка цивилизация. Първите сведения са от къснaта неолитна епоха (от 6000 до 4000 г. пр. Хр.). Археолозите са открили каменни хромели (ръчни мелници), с които се е мляло зърното. Съхраняването на брашна и жито в големи количества, води до появата на стратегически зърнени резерви – житници.

Една от теориите за създаване на първите урбанистични селища и градове е именно появата на житниците. В древен Египет хлябът започва да се продава в специални магазини – хлебарници. Думата „хляб“ най-вероятно е произлязла от готската дума hlaifs. 

Първите хлебни изделия са били вероятно приготвени от едросмляно брашно и вода. И са се пекли върху нагорещените от Слънцето камъни. Затова първият хляб е бил като тънка питка – традиция, която се е запазила и до днес в арабския свят (питка за дюнер). Първоначално тестото не е втасвало, а се е пекло директно.  В Древен Египет преди 3000 години са създадени пълвите мелници и хлябът се приготвя в домовете. По-големи хлебопекарни има само в двора на фараона, висшите му сановници и в близост до строежите на храмове и пирамиди (за изхранване на работниците). В тях хлябът се прави само от роби. Бухналият хляб е открит именно от тях, отначало като спонтанна ферментация на тестото, а впоследствие – като предизвикана от ферментиращ гроздов сок или хмел. Заквасването довежда до появата на различни видове теста и съответно на различни видове хлебни изделия. Пак някъде в древността, най-вероятно случайно, са добавили старо тесто към новозамесеното и установили, че хлябът станал по-пухкав и по-вкусен. Така се появил квасът – смес от брашно и вода, оставена на топло за да ферментира, благодарение на съдържащите се в брашното ензими. Това е първата технологична промяна в производството на хляб. И до днес тази технология се използва, макар и много ограничено. Въпреки, че заквасването на хлебното тесто е било използвано от най-древни времена, разбирането на процеса става на доста по-късен етап. Това води до появата на маята. Първият заквасващ продукт се счита, че е бил най-вероятно бирената мая, който приготвяли от бирена пяна.

Съвременната хлебна мая е биологичен продукт, представляващ концентрирана маса от дрожди от вида Saccharomyces cerevisiae.(едноклетъчни гъби, благодарение на които произвеждаме хляб и бира) Започва да се прилага във втората половина на 19 век и е втората технологична промяна при производството на хляб. Пред хлебарите винаги е стоял въпроса как да направят хляба винаги топъл за клиента. Това е довело до третата технологична промяна при производството на хляб – двойното изпичане. На определен етап от производствения процес хлебното изделие се замразява, доставя се замразено до магазина и там се доизпича. Тези обекти са популярни с названието си „горещи точки”. Там хлябът е винаги топъл и прясно изпечен. Според природо-климатичните условия и традиции, различните народи са консумирали различни видове хляб от различно брашно. Южните – пшеничен, северните – предимно ръжен. Например във Франция най-популярна е бялата багетa (франзела), в Германия – рогенмишброт (ръжено-пшеничен хляб), щолен (коледен хляб) в Австрия – щрудел, виенски хляб, в Шотландия – „скотълз“, в Италия -полента, пица, макаронени изделия, Гърция – хляб с маслини, хляб със слънчогледово семе, пита и т.н. Една от версиите за мощта на южните държави в ранните векове, когато физическата сила е била решаваща, е именно усвоената технология за производство на пшеничен хляб.