„Животът без музика би бил грешка“ – Фридрих Ницше

Какъв ефект има музиката върху функциите на мозъка и способностите на тялото? Тя със сигурност играе важна роля в ежедневието ни. Ето и някои интересни резултати от редица проучвания по света.

Музиката променя възприятията ни.

Много лесно определяме една песен като тъжна или весела.

  Всъщност истината е, че мозъкът реагира различно на весела и тъжна музика. Дори ако само за кратко чуем заредена с настроение мелодия, възприятията ни ще се променят. Проучване показва, че след прослушване на кратки мелодии, участниците в експеримента променят възприятията си за разчитане на лицеви емоции. Те лесно откриват тъга или радост, в иначе неутрални изражения. Тази промяна се наблюдава и с други лицеви изрази, но най осезаемо с тъга и радост.

Музиката засилва креативността.

Обикновено надуваме музиката докато бягаме, но когато става въпрос за креативност, силната музика не е най-подходящия избор, особено ако търсим добър резултат. Оказва се, че приглушената или така наречена „салонна музика“ притежава идеалният баланс на звука за творческо мислене. Дори тихата музика е за предпочитане, в сравнение с тишината. Ключът се крие в това, че музиката разсейва мозъка от класическите мисловни модели, това от своя страна кара мозъка да импровизира, създавайки нови и различни решения. Прекалено силната музика обаче претоварва мозъка и му пречи да функционира правилно. Подобна зависимост има и с осветлението в помещението – леко затъмнената обстановка е много „по-креативна“, в сравнение със силно осветеното помещение.

Музикалните предпочитания разкриват характера.

Проучването е проведено с млади двойки, в началото на тяхната връзка. Те били помолени да дават предположения за характера на другия по списък с любими песни.

Изглежда, че ако се запознаем с топ 10 любимите песни на някого, можем да разберем основните черти на характера му. Използват се 5 основни маркера: отвореност към приключения; екстравертност и общителност; съгласие и примирение;  състрадателност; и емоционална стабилност.

Ето ги и качествата, които притежават феновете на различните жанрове музика:

Блус – себеуважение, креативност, отзивчивост, внимателност, свобода.

Джаз – себеуважение, креативност, отзивчивост, свобода.

Класика – себеуважение, креативност, интровертност, свобода.

Рап – себеуважение, отзивчивост.

Опера – себеуважение, креативност, внимателност.

Кънтри – отзивчивост, работохолизъм.

Реге – себеуважение, креативност, мързел, отзивчивост, внимателност, свобода.

Денс – креативност, отзивчивост, несъобразителност.

Рок / Хеви метъл – себеуважение, креативност, мързел, внимателност, свобода,  липса на отзивчивост.

Поп – себеуважение, работохолизъм, отзивчивост, внимателност, липса на креативност и свобода.

Разбира се едно такова класифициране е доста общо и неточно. Но въпреки това предпочитанията към различните жанрове музика дават бегла представа за човек.

Класическата музика изостря зрителното внимание.

Упражненията с музикален инструмент променят функциите на мозъка. В ситуации изискващи специфични слухови възможности и фини двигателни умения, деца упражнявали се с музикален инструмент повече от 3 години, се справят много по-добре от останалите.Също бележат по-добри резултати и във визуалните задачи, изискващи абстрактно мислене. Анализират по-качествено информацията, където се изисква да проследят връзките между различни форми, както и да открият различни модели на повторение сред множество фигури. Трябва да се отбележи, че почти същият ефект върху мозъка имат спорта и физическите упражнения.

Музика и спорт.

Както видяхме до тук, тишината не ни помага да творим, и не ни прави по-способни шофьори. Това важи със същата сила и за спорта. Години наред учените провеждат редица експерименти в областта. През 1911-а американският изследовател Леонард Айри, забелязва че велосипедисти, които слушат музика, въртят педалите осезаемо по-бързо от останалите. Когато тялото се преумори, то изпраща сигнали до мозъка, но поради устройството на нервната ни система, слушането на музика си съперничи за внимание със всички други сетива. Слушането на музика по време на упражнения отвлича вниманието на мозъка от крясъците на тялото за почивка. Така можем да излъжем мозъка за да получим допълнителната мощност, с която да се надскочим. Трябва да се има предвид, че практиката е подходяща само за средни по натоварване упражнения. Методът е доста ефективен, затова учените съветват, да не се използва при тежки силови упражнения, за да не си навредим. Освен че можем да преминем границите на изтощение, с музика можем да накараме тялото да използва енергийните запаси още по-ефективно. Изследване от 2012-а показва, че велосипедисти слушащи музика, имат нужда от 7% по-малко кислород, в сравнение с такива които карат в тишина. Още скорошни проучвания сочат, че музиката има своя праг на мотивация, където всичко с такт над 140 удара няма тази сила. Следващият път когато подготвяте плей-лист за тренировките си, имайте това предвид.

Приблизителни стойности на ритъма при стиловете музика.

Като се има предвид ритъма на различните стилове музика и темпото на упражненията, може да се опитаме да ги съчетаем максимално, за постигане на още по-добри резултати.

Средните стойности на пулса при различните упражнения.

И все пак, всички сме различни, затова преди всичко, слушайте какво тялото ви казва. Както музиката, така и физическите упражнения ни карат да се чувстваме щастливи, затова не е изненада, че музиката може да подобри това още повече при упражнения.

Габба стил

Габба стила е подобен на техно но за разлика от обикновеното техно, което се характеризира с 130 – 140 удара/мин., темпото на габбата е доста по-бързо 160-220. Насилие, дрога и псувни са обичайната тема в стила, като текста често се крещи или е забързан, с висока тоналност. Има много смъртни случаи на габба концерти, заради бързото темпото, сърцето не издържа на бързина и може да спре, ако е достатъчно силен звука.