Опитайте приставката на Тhemainline.bg за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните статии директно в браузъра.

The Mainline

Навигация

Ибрахимович за стила си на игра, завръщането в Милан, лидерството, Швеция и коронавируса

Спорт

Нападателят на Милан Златан Ибрахимович даде обширно интервю за “Афтонбладет”, в което обсъди редица теми.

За своята страст към футбола

Всеки път щом изляза на терена или нося бутонки, си мисля: “Уау! Това е, което искам да правя! Това е, което ще правя. Това е моята страст, моят най-добър приятел, футболът”. Без него нямаше да бъда това, което съм.

Без него не мога да разпространявам наслада. Без него се чувствам изгубен. Контузията ми? Нищо сериозно не е, ще отнеме само седмица-две.

Мисля, че мнозина ме подценяваха, защото виждат само моето его. В началото говореха: “Той е егоист, мисли само за себе си, можеше да се адаптира”. Това са етапи, през които преминаваш, става въпрос и за опит. Помня как преди години казах, че виждам ситуациите преди да се случат. Когато го кажеш, звучи странно, но така се случва, щом играя. Виждам това, което си мисля, че ще се случи, или което искам да се случи. Сега го виждам по-ясно и го правя по-често, защото трябва да се адаптирам и да бъда по-умен в играта си.



За настоящия си стил на игра

Стефано Пиоли ме съхранява в дефанзивната фаза, но в офанзивната аз съм свободен. Когато атакуваме, си мисля: “Дали да се върна назад и да получа топката, както преди 10 години, или да остана напред? Къде съм в по-голяма помощ?” Това е, което имам предвид, като казвам, че съм адаптирал играта си към това, което мога. Тази енергия, тази кондиция, тази способност да тичам. Ако можех да бягам 90 минути нон стоп, щях да го правя, но не мога. Честен съм към себе си и не мога. Когато направя пробег, отнема ми малко повече време да се възстановя. Но избирам кога да го направя и когато трябва да се жертвам, аз го правя за отбора.

Непрекъснато повтарям, че тренирам много усърдно. Подготвям се много, много добре. В моята спортна програма аз съм голям професионалист. Отделям възможно най-много време на физическата подготовка. Също така подлагам себе си на голямо напрежение. Отборът ми е сред най-младите в Европа. Не искам да бъда сравняван с младите играчи, но и не желая да съм облагодетелстван от това, че съм по-стар.

За завръщането си в Милан

Исках да отворя нова глава в моя живот. Да бъда със семейството си всеки ден и да се занимвам с децата ми. Тогава обаче Мино Райола ми каза: “Трябва да отидеш в Европа! Трябва да докажеш, че все още си на високо ниво, можеш да го направиш! Шест месеца в Милан и след това можеш да се откажеш. Прекалено лесно е да се оттеглиш в САЩ”.

Болоня? Синиша Михайлович се беше разболял. Поговорихме си и той ме помоли да отида в Болоня, а аз му отвърнах, че бих го направил за без пари. Казах му: “Ще бъда честен: няма да видиш същия Златан отпреди 10 години. Този, когото беше свикнал да гледаш, когато играех в Италия. Сега съм напълно различен.”

Тогава обаче видях как Милан загуби от Аталанта в Бергамо с 0:5, срамна загуба. Двете страни установихме контакт и аз започнах да чувствам адреналина. За да посрещаш дните по най-добрия начин, трябва адреналинът ти да е висок и да се чувстваш мотивиран. Чудех се къде ще съм най-полезен. Отговорът на Мино беше Милан: “Само ти можеш да върнеш Милан там, където беше преди много години”. Имах визия в главата си: щеше да е трудна, но не и невъзможна ситуация, определено сложно предизвикателство.

Казваха, че съм на 39 години и че всеки, завърнал се в клуба, се е провалял. Отвърнах, че ще го направя, защото никога не съм губил сваята страст. Първите шест месеца бяха трудни: не знаехме дали Пиоли ще остане, нито дали и аз ще остана. Клубът искаше да промени своите философия и подход. Тимът щеше да бъде обречен преди да му бъде даден шанс да продължи да постига резултати. Но започнахме да се катерим и днес сме по-силни. Когато е толкова трудно и все пак успееш, чувството, което изпитваш, е неописуемо.


За лидерството

Опитвам се да обръщам малко внимание на това, което става извън терена. На клубните ръководители казах: “Главоболията, които си имате там, не ги пренасяйте на терена, защото така няма да работим на спокойствие”.

Израснах все повече и повече по отношение на лидерството. Какво означава да си лидер? Има различни видове лидери. В Швеция съм чувал коментари като: “Той жестикулира на терена”. Преди всичко, аз съм си такъв. Не мога да променя външния си вид, не мога да променя моята същност, стилът ми на игра си е такъв. Реагирам въз основа на моята личност. Всеки си има свой собствен профил, лидери сме по различни начини. Дали изисквам много? Да. Дали оказвам натиск? Да. Дали приемам грешен пас? Не. Такъв съм си и отборът ми ме разбира. Всеки там ме разбира. Това, което правя, е извличане на най-доброто и на реакция. Дойдох в Милан и оттам искат така да бъде. Казват ми: “Прави каквото трябва, ние ще те следваме”.

За националния отбор

Искам да бъда на “Френдс Арена” и да видя цялата “Жълта стена”, когато изляза на терена с жълтата фланелка. Дали ми липсва това? Разбира се, ако на някого не му липсва, значи е приключил кариерата си, а аз все още не съм сложил край на своята.



За преболедувания коронавирус

Не усетих, че съм се заразил. Тренирах, дойдоха хора и ми казаха: трябва да си вървиш. Предишния ден имахме среща на тази тема. Бяхме 30 човека, а само аз задавах въпросите. На следващия ден – положителен тест, само аз бях хванал вируса. Тъй като пробата беше за тест на УЕФА, направихме още три такива. Останах вкъщи, но нищо не усещах. След три дни получих главоболие, но не знаех дали е заради стоенето у дома. След това обаче получих и болки в гърба, докато спя. Ставах в три часа сутринта, мислейки, че ми трябва хапче. Бяха ми дали доста хапчета, а аз съм против това. Искам да контролирам ситуацията, а когато вземаш хапче това не е възможно. След 10 минути обаче болката изчезваше. На петия ден вечерях и забелязах, че нямам вкус. Изпих кафе – отново не усетих нищо. След седмица вкъщи исках да продължа напред. Доставиха ми оборудване за домашен фитнес. Реших да го използвам, но усетих, че бързо се уморявам. Въпреки това, аз продължих – исках да си отворя дробовете и да накарам сърцето си да заработи. Други проблеми нямах –  нито треска, нито другите симптоми, за които говорят.