Кадърът, който виждате на корицата е от автомагистрала „Тракия“ в късните часове на 13 септември (неделя). Преди него все още се колебаех дали ми е лятно или не. Ето как един-единствен поглед е способен да промени цялостно настроението ми. И не го казвам с лоши чувства.
Есента вече трайно си се настани по родните ширини. Лястовичките и щъркелите вече са на стотици километри, слънцето няма търпение да минат централните новини, за да се скрие зад върховете, а градската урбанизация започва да достига своя пик.
Природата с всеки изминал ден танцува своята лебедова песен и зеленото бавно, но сигурно преминава в жълто и червено в опит да демонстрира нагледно кръговрата на живота. Сякаш гледаме самите нас – когато сме млади сме зелени, красиви и жизнени. После идва лятото, в което сме в разцвета на силите си и няма нищо, което да ни се изпречи на пътя и да не го преборим с лекота. След това се появява есента, в която косите посивяват, а младостта отстъпва място за мъдростта. Накрая идва ред на зимата, когато се радваме на последните си мигове на този свят, само за да направим място за онези след нас, които ще разцъфнат, вървейки по отъпканата пътека на живота. „Да живее сатирата!“
Наслаждавайте се всеки един миг от живота си на тази земя и нека всеки един кадър пред очите да ви кара да се чувствате щастливи и на място. Замирише ли ви на есен, вадете дебелите дрехи и точете червеното вино, защото всичко идва с времето си!