Големият победител в Hell’s Kitchen 2020 се казва Реджеп Бадев! Талантливият кулинар буквално зашемети с уменията и знанията си не само шеф Виктор Ангелов, но и конкурентите си.

Още от самото начало Реджи, както му викаха всички, не просто готвеше, а буквално твореше и въпреки че самочувствието му минаваше на моменти всички граници, накрая той доказа, че то има нужното покритие.

А когато не е под пада и не бърза да издава поръчките на шеф Ангелов, Реджеп показва и че има много хубаво чувство за хумор, не му липсва и критична себеоценка. Потвърждението за това нагледно в този откровен разговор с него пред „ШОУ“!

– Реджи, честита победа! Ти беше единственият, който беше абсолютно убеден, че е достоен за нея още от самото начало.

Само знанията, които имаш обаче, ли ти внасят такава вяра или има и друго?

– Благодаря ти много. Вярата ми, че съм най-достойният за победата идва не само от знанията ми, а и от опита ми в живота. Аз вярвам в себе си, в моите способности и доказах на себе си, както и на много хора, че това, което правя, има смисъл. В Hell’s Kitchen България научих още, че винаги трябва да бъда самоуверен, да вярвам в мечтите си и да съм постоянен, в това което искам. И винаги да бъда фокусиран към крайната цел, независимо от стреса и трудностите.

– Кое ти беше най-трудно за преодоляване – и в кулинарен аспект, и в личностен?

– В кулинарен аспект най-трудно за преодоляване ми беше, когато имахме предизвикателство с българска кухня и аз не успях да се представя така, както аз исках. Нямам много опит, защото не съм живял достатъчно в България, но вече работя по въпроса да се науча да готвя вкусни български гозби и да стана истински майстор. А в личностен план най-трудно ми беше, че първоначално всички бяха срещу мен и ме виждаха като конкурент, обаче впоследствие осъзнах, че не е било без причина. Просто наистина съм бил най-големият им конкурент. (смее се)

– Шеф Виктор Ангелов на няколко пъти критикуваше високото ти самочувствие, но накрая каза, че то е с покритие. И все пак – само дивиденти ли ти е носело то досега или има и разочарования?

– Досега само дивиденти ми е носел факта, че имам самочувствие и се надявам занапред да е все така. Когато искаш да постигнеш нещо, трябва да имаш вярата и самочувствието, и то с покритие.

– Ти на няколко пъти казваше, че не можеш да губиш, че не се проваляш. Но баланса на живота е такъв, че победи и загуби се редуват – в този смисъл как се справяш с вторите, когато ги има?

– Да, баланса в живота е такъв, но човек трябва да знае да пада и да става във всеки един момент. Трябва да владееш изкуството, да се поучиш от грешките си и пак да се бориш, за това, което искаш и мечтаеш. Само така можеш да го постигнеш със сигурност. Аз съм много борбен, никога не се отказвам.

– Кои са големите ти страхове?

– Най-големият ми страх е да не ме възприемат за банален и скучен кулинар.

– За първи път на финала се сервираха авторски менюта в ресторанта на Hell’s Kitchen, но ти рискува много, защото избра да импровизираш, докато Наско заложи на сигурното. Разкажи ми за страстта си към риска и други ситуации извън кухнята, в които си рискувал така?

– Да, така е аз по принцип и в живота рискувам. Един готвач трябва да има и това качество – да импровизира на момента, да създава нови рецепти, да бъде съвършен, оригинален, различен и способен да се справи с всяка една трудност в кухнята.

– Ако върнем малко времето назад, помниш ли момента, в който си каза, че ще се занимаваш точно с кулинария, въпреки че си потомствен кулинар?

– Да, реших да се занимавам с кулинария, когато завърших 8-ми клас и трябваше да избираме кой на къде ще се насочи в професионален план, и аз избрах кулинарията. Бях много въодушевен, че професията на готвача ти позволява да твориш с фантазия, умения, спомени… И също така тази професия ми помага да обогатявам знанията си, да изучавам различни култури в различни страни и така да усъвършенствам готварските си умения.

– А ако не беше готвенето, какво щеше да е, мислел ли си?

– Ако не бях готвач, щях да стана пилот.

– Освен наградата от 100 000 лв., получаваш и договор за работа в заведение на шеф Виктор Ангелов. Означава ли това, че ще се върнеш да живееш в България? И имаш ли план в какво ще инвестираш парите?

– Да, това означава, че ще мога да се развивам от професионална гледна точка в България. Имам план и той е да си отворя собствен италиански ресторант тук, и то не само един.

– Кой от останалите участници в Hell’s Kitchen успя да те изненада най-много в позитивен, а и в не толкова позитивен аспект?

– Много позитивно ме изненада Галя, а не толкова в добрия смисъл на думата – Недялка (смее се).

– Малцина знаят, че имаш италианска кулинарна академия Грималди. Трънлив ли е пътя към успеха? Какви изпитания имаш зад гърба си?

– Обучението в Академия Грималди ми даде основата в кулинарията, след това всичко друго идва от опит и много работа. И да, много е трънлив пътя към успеха – с много лишения и много труд. Зад гърба си имам много изпитания, те започнаха от Италия, продължиха по целия свят та чак до Германия. Ето, сега преминах успешно най-голямото изпитание – участието ми в Hell’s Kitchen България.

– А какви планове имаш за личния си живот? Твоята приятелка бе първият човек, който се затича да те прегърне на финала. Мислели ли сте за сватба, за семейство?

– Не, още не сме го мислили, но го имаме предвид. (смее се)

– Накрая не мога да не те попитам и за актуалната тема, свързана с пандемията от коронавирус. Италия беше изключително засегната и все още е. Какво мислиш за това, което се случва, страх ли те е и как са близките ти?

– Положението е критично не само там, а и навсякъде. Става все по-трудно за ресторантьорите и не само, става трудно за всички хора. Италия беше най-засегната като държава. Аз се радвам, че моите родители са здрави и се надявам да мине всичко по-бързо и страната да се върне към нормалния живот.

Интервю на Анелия ПОПОВА