Международен екип от изследователи, използващи компютърна симулация, откриха, че преди около 4,5 милиарда години, на ранен етап от формирането на Земята, тя може да не е била толкова кръгла, колкото я познаваме.
Проучването, за което говори National Geographic, може да зарадва привържениците на теорията за „плоската Земя“. Авторите му доказват, че нашата планета не винаги е имала такава кръгла форма, каквато е сега. В древни времена може да е изглеждала като картоф, топка за ръгби или фризби – пластмасов летящ диск във формата на чинийка.
Тази необичайна форма може да бъде свързана с бързата скорост на въртене на нашата планета и близостта на младата луна до нея. Общоприетата теория е, че преди около 4,5 милиарда години Земята се сблъскала с голям обект. В резултат на това бедствие част от материала на нашата планета бил изтръгнат. От него се образувала луната.
Според новия модел младият спътник на нашата планета по това време е бил толкова близо до Земята, че е имал много силен ефект върху нея. Според изследователите Луната на този етап е била 30 пъти по-близо до нас, отколкото сега.
Изчисленията показаха, че тази близост можела да наруши баланса между Земята и орбиталното движение на Луната. Това накарало нашата планета да се върти толкова бързо, че буквално се разтеглила. Тогава, според авторите на изследването, Земята „се е събудила от зимен сън“. Вулканичната активност се засилила на планетата, започнал процесът на „драматично планинско строителство“ и пейзажът започнал да се оформя.
„В първите десетки милиони години от историята на Земята това било невероятно динамично място,“ казва съавторът Саймън Лок от Калифорнийския технологичен институт. „Това е бил съвсем различен свят, отколкото хората си представят.“
Статия от изследователи все още не е била прегледана, но тази идея вече има както привърженици, така и противници. Например Сара Ръсел, професор по планетарни науки в Музея по естествена история в Лондон, която не участва в изследването, заяви, че идеята за удължена Земя звучи странно. Въпреки това е възможно младата луна наистина да играела ролята на нейния „първи геолог“.
Лок и неговите колеги смятат, че наскоро открити в Австралия около 4,4 милиарда години циркони говорят в полза на тяхната теория. Тези минерали обикновено се намират в химически сложни скали, като гранити. „Геологически слаба” Земя не би могла да ги създаде. Но ако младата Луна стартирала геоложки процеси на планетата, тогава цирконите биха могли да се формират преди 4.4 милиарда години.
Освен това е известно, че Земята и Луната са неразривно свързани помежду си чрез гравитационно влияние. Законите на физиката предполагат, че ако един обект промени „своето поведение“, тогава другият го променя, за да поддържа равновесие.
Този принцип е в основата на проведената симулация. Тя показва, че Земята трябва да се върти по-бързо, когато Луната е наблизо. Сега разстоянието между тези обекти е около 384 хиляди км. Учените предполагат, че преди 4,5 милиарда години разстоянието може да е било само 12,5 хиляди км.
При такъв индикатор скоростта на въртене на нашата планета би била такава, че денят би продължил само 2,5 часа. Това било време, когато на Земята току-що се била образувала кора в океана от разтопена магма. Високата скорост на въртене предполага, че нашата планета би могла да изпита сферична деформация и да се превърне в „нещо много по-елиптично“.
„Никога не съм мислил, че ранната Земя може да бъде толкова плоска“, казва Робърт Стърн от Тексаския университет в Далас. „Може да звучи лудо, но представената теория има смисъл.“
Превод
