Али Алиев е роден на 19 юни 1979 г. в град Бургас. Завършва СПТУ в родния си град. Висшето си образование получава в БСУ, специалност „Финанси“.

Обича да се занимава с подводен риболов, а хобито му е фотографията. Носител е на престижни титли като „Мистър Бургас“, „Мистър Менхънт България 2006 и 2007“.

За най-голямо постижение в кариерата си като модел смята конкурса „Manhunt International“, проведен в Южна Корея на 10 февруари 2007-ма, където печели 7-мо място, нареждайки се сред 16-те най-красиви мъже в света! В момента е в Украйна и не знае кога ще се върне. А разговорът с него е повече от откровен.

– Г-н Алиев, коронавирусът ви заклещи в Украйна. Какво ви отведе там и защо не можете да се върнете?

– Работя сезенно като фотограф в „Слънчев бряг“. Държа правата на плажа и атракционите. В екипа ми са още няколко човека. До скоро, в разгара на лятото, не ми достигаха хора. В България няма кадри и затова за първи път дойдох, за да търся фотографи тук. Това правят и други приятели, които се нуждаят от сезонни работници: камериерки, рецепционистки и други.

Проблемът е, че през сезона у нас работната ръка не стига и се налага да я набираме отвън. Обичам да си планирам нещата отрано, за да нямам притеснения в разгара на сезона.

– Какво ви се случва през последния месец?

– Оказах се изведнъж в плен на коронавируса в Украйна, близо до град Харков. В началото тук не взимаха много насериозно нещата, но сега вече не е така. Всъщност бях предвидил да остана за седмица. Парите, които носих за хотел и храна, свършиха. Можех ли да предвидя какво ще се случи?!

– Как се спасявате?

– Имах късмета в началото да ме приюти един мой приятел Веселин Бранимиров. Той живее в Запорожието, треньор е на футболния отбор „Заря“ Луганск. И тук първенството бе прекратено, та с него умувахме как да се приберем, но самолети няма, а и аз дойдох тук с кола. Намирам се на 700 километра от румънската граница.

Но казват, че ако вляза в Румъния няма да ми позволят да продължа за България, а ще ме постават на двуседмична карантина там. Опитах се да разбира така ли е, но не никъде не намерих отговор на този въпрос. И затова съм принуден да стоя тук.

– Как е обстановката в Украйна, какво виждате?

– В някой от градовете на цетралните артерии са сложени масивни бетонни плочи, които направо преграждат пътя. Колите не могат да преминават. Глобата при излизане на улицата без причини е 15 000 гривни или около 500 евро. Разрешено е да се ходи само до магазина, болницата, аптеката.

– Вие къде живеете сега?

– Тук хората са много топли. Гостоприемни като старите българи. Ще те нахранят, ще ти обърнат внимание, не са се увълчили и не са в плен на егото си. В големите градове е може би е по-различно. Добри хора ми казаха, че могат да ме настанят в гаража си. И аз съм им много благодарен. Щастлив съм, че мога да оцелявам, макар и под режим.

– Какво се говори за коронавируса, тревожат ли се хората?

– Официално казват, че има малко заболели, но може би точната цифра се прикрива. Слуховете са, че поразените са много повече. Хората се страхуват , не излизат , слагат маски, има строг ред и дисциплина. Полицията е навсякъде и респектира. И тук се говори за вълна от безработни.

Мои приятели ми се оплакват, че са останали на улицата. Трябва да напуснат Одеса, не знат как ще се справят. Това е глобален проблем, който ще остави дълга следа в човешкото съзнание.

– Навярно и вашите планове за лятото се провалят?

– Моите пет постоянни работници ми звънят и питат: „Как виждам сезона?“ – Дори и да се вдигне карантината и отмине пандемията, на морето ще идват много ограничен брой туристи: българи, румънци, украинци, молдовци, такива, които могат да дойдат до тук с кола. Тези, на които се налага да пътуват със самолет, няма да дойдат.

– Притеснен ли сте?

– Аз лично съм се научил, че в живота има две и двеста. Това ни дойде на главата, но ще се справим. Животът обича подготвените, те ще оцелеят най-дълго в тази ситуация. Който е харчил на поразия, вземал кредити, купил скъп телефон на изплащане, държи лъскави квартири, правил е необмислени скокове, задължено ще се оплете и ще падне в бездната. Бойко Борисов казва: „Продай си колата и плати заплатите на хората си?

– Вие бихте ли го направили?

– Аз бих го направил. Казвам им на хората си: Ще се справим, от това няма да умрем. Не бих продал тези момчета, на които толкова разчитам. Не знам обаче, до кога ще издържа.

– Вие сте били участник в „Сървайвър“. Сега ситуацията е различна, но също много трудна. Бихте ли направили паралел между тези две преживявания?

– Там всеки се спасяваше сам. Преживях дълъг период, в който нямаше нищо нормално: ядях червеи, раци, боклуци. На шестия ден отрязах едно палмово листо, накълцчах го в тенджерата и си направих супа. Ядях всичко, защото разбирах, че вече умирам. Да не забравяме, че бабите ни са оцелявали с пакетче брашно.

– Вие сте елитен модел, имате ли възможност да поддържате формата си?

– В момента не. Искам да изляза, да тичам, но не мога. За съжаление губя формата си, която съм градил толкова дълго време.

Интервю на Исак ГОЗЕС