За да оцелеят на арената, те се хранели с каша от ечемик и боб.
Как гладиаторите са възстановявали след тежки битки на арената. Дали са пиели нещо специално? Днешните захаросани атлети редовно консумират протеинови шейкове или шоколадово мляко, за да нахранят мускулите си след тренировка. Да, древните спортисти също са имали възстановителна напитка!
Оказва се, че Гладиаторите от времето на Римската империя също са пиели специална напитка, еквивалент на днешната разтворима „пудра“.
Разбира се, далеч не толкова вкусна.
Нейния състав бил пепел от овъглени растения, богати на калции, който е от съществено значение за здравината на костите.
„По времето на гладиаторските битки въпросната растителна пепел била консумирана за общо укрепване на тялото след физическо натоварване и възстановяване на костната мускулатура.“ – Фабиан Курц, антрополог към медицинския университет във Виена
Данните за наличието на странната растителна добавка, са получени след изотопни изследвания на фрагменти на скелети от гладиаторска гробница в Ефес.
Канц и негови колеги се занимавали с анализ на съотношението на изотопите на въглерода, сяра и азот на останките (атоми на един и същ елемент с различен брой неутрони), за да съберат информация за храната на гладиаторите.
Наличието на карбон дава информация за растителните видове, които са консумирали, а азотът съдържал доказателствата за налични животински протеини.
Изводите:
Гладиаторите наблягали повече на високо азотни растения (ечемик, леща, боб) и в по-малко количество на животински протеини.
В много исторически сводки наричали гладиаторите hordearii – „ечемичните мъже„. След провеждане на същите тестове и върху останки на най-обикновени хора, резултатите отчели почти едно и също съдържание на тези вещества.
Това означавало, че гладиаторите са се хранели със същата храна, както и обикновените хора.
Но не бързай с изводите…
🔥Бележка: този откъс е част от филма The Game Changers [2019], от който ще научите изумителни неща. Може да го гледате със субтитри от този линк.
След внимателно изследване на наличието на елементи, като стронций и калции, те открили, че при гладиаторите наличието на тези микроелементи са в много по-големи количества. Това било добро доказателство, че те са консумирали нещо с високо съдържание на калции, за да подхранват здравината на костите си.
Вероятното завишеното количество се дължало именно на въпросната напитка за възстановяване, приготвяна от пепел, разтворена във вода и подсладена с мед.
Използването на пепелта в храни и лекарства не се ограничава само до римляните.
Индианските племена – Хопи, също са ползвали изгорени листа от растения и грахови шушулки, с които правели така наречения хляб Piki.
Така подсигурявали на организма си ценни елементи като калции, мед и желязо.
Но да се върнем към Гладиаторската диета.
В своята „Naturalis Historia“, Плиний Стари пише следното:
Вашето огнище ще бъде вашата кутия за лекарства. Пийте луга от пепелта и ще бъдете излекувани.
В древните текстове, не винаги можем да срещнем единодушие към по-фините съставки от диетата на бойците и как тя се е отразявала на физическото им състояние.
Консумирането на много прости въглехидрати, като ечемик и бобови растения, е била необходима храна за оцеляване на арената.
Гладиаторите се нуждаели от добро количество подкожна мастна тъкан, за да се предпазват от дълбоките прорезни рани по време на битки.
Повърхностните рани, които получавали изглеждали достатъчно зрелищно, а реално това им давало възможност да продължат битката на арената.
Според Плиний каша с фасул и ечемик била достатъчна за сила и издръжливост.
Опонент на това разбиране бил друг известен лекар , Гален от II в. пр.х., който пък смятал, че тази диета прави войните меки и отпуснати.
Коя е абсолютната истина никой не може да каже със сигурност
Но силата и куражът изисквана за влизане в подобни битки били невъобразими.
