Не ми разправяйте, че е невъзможно – просто си признайте, че вие не можете да го направите. Или пък ми кажете, че никой не го е правил до сега. Единственото, в което действително сме убедени, са уравненията на Максуел, трите закона на Нютон, двата постулата на теорията на относителността и периодичната таблица. Само за тях сме сигурни, че са верни.
Всички останали закони са чисто човешки. – Дийн Кеймън, изобретател на „Segway“
„Майкъл Фелпс поглъща по 12 000 хиляди калории на ден…“
Само това успял да чуе Рей Крониз от другия край на стаята. Вдигнал поглед от разчетите си и се огледал за дистанционното, за да спре за момент телевизора. Дванадесет хиляди калории!
Вече почти 15 години Рей бил един от водещите специалисти по биофизика и аналитична химия в НАСА. Работел по специални проекти и бил виждал – какво ти, даже бил провеждал изследвания, до които широката общественост няма да има достъп още десетки години. Само че бил прекарал зад компютъра половината си живот и това не му се отразявало добре.
Уж незабележимите килограм-два годишно в крайна сметка се превърнали във внушителната маса от 104 килограма при ръст 175 сантиметра.
В момента, в който спрял телевизора с таблица в ръка, Рей изглеждал доста по-добре и тежал 94 кг. Трябвало да свали още петнадесетина килограма, но за това му били необходими между 18 и 24 седмици при тогавашния му режим. Таблицата имала за цел да му помогне – чрез нея той сравнявал всички човешки действия, които можел да изолира, като всяко действие било съпоставено с разхода на калории, който предизвиква за един час.
Писнало му да бъде дебел и се надявал числата да му предложат по-бързо решение.
Само че те рисували отчайваща картина: дори да пробягал цял маратон, той щял да изгори само около 2600 калории – по-малко от половин килограм.
Как е възможно тогава Фелпс да поглъща по още 9000 калории всеки ден?
Рей нахвърлял някои бележки и се върнал към калкулатора. Невъзможно…
По-късно Рей разказва:
„Бях сметнал, че за да може Фелпс да изгори подобно количество калории над метаболитното си ниво в покой, при средно 860 калории на час, необходими за плуване под напрежение, той трябва да плува по десет часа на ден. Дори и той обаче не може да направи подобно нещо.“
Как тогава го прави?
Дали лъже журналистите, докато се подготвя за Олимпийските игри?
Дали се опитва да саботира конкурентите си, които са достатъчно глупави, за да направят нещо, чуто в някакво интервю? Това просто противоречи на физичните закони.
И тогава, само в един-единствен миг, навел глава над разчетите си и след 15 години фрустрация, Рей прозрял истината:
Всичко е заради термичните характеристики на водата.
Водата е 24 пъти по-топлопроводима от въздуха. Фелпс прекарва по три-четири часа на ден във водата.
Ашколсун дето се вика джентълмени! Ефектът е същият като този, който наблюдаваме, когато сипем горещо кафе в метална, вместо в керамична кана: калориите (т.е. топлината) се губят много по-бързо. Рей включил в сметките си новата променлива и – о, чудо! – резултатът се оказал съвсем точен. През следващите шест седмици – от 27 октомври до 5 декември -той изгубил 12 килограма мазнини и така и не ги натрупал обратно.
Играта вече имала нови правила!
От НАСА до Еверест – Как да поправим уравнението на метаболизма?
Изглеждало твърде хубаво, за да е истина.
Затова като всеки добър учен Рей решил да провери къде бърка.
В научните изследвания, които прегледал, най-много го поразили не доказателствата, които противоречали на собствените му заключения, а почти пълното пренебрегване на топлината като фактор за отслабването. Най-често срещаното уравнение в литературата било съвсем просто: натрупването или съответно загубата на килограми се равняват на приетите минус изразходваните калории.
Не в това обаче бил проблемът.
Неприятното било, че всяка таблица за изразходване на калории съдържала само данни за физическата активност. Термодинамиката, именно ТЕРМОдинамиката – някак си вече нямала нищо общо с топлината. В света на Рей, населен със совалки и тяхното навлизане в атмосферата, топлината била цар. Тук обаче законите на термодинамиката се цитирали от хора, които и представа си нямали за истинския им смисъл.
Да вземем например първия закон. Казано с прости думи, той гласи следното:
Енергията не се създава и не се унищожава. Тя само променя формата си.
Та тези хора, които толкова обичали да цитират термодинамиката, ограничавали значително начините, по които погълнатите калории могат да изменят своята форма. За тях физическото натоварване и натрупването на мазнини са двете единствени възможности. Само че човешкото тяло всъщност е отворена термодинамична система и разполага с немалко други опции.
Стокилограмовият Рей можел да обменя енергия със средата си под формата на работа (упражнения), топлина или материя (екскременти). Един маратон може и да изисквал само 2600 калории, но тренировките в басейн с температура 28 градуса в продължение на 4 часа можели да изгорят още 4000 калории, ако се пресметне и топлообменът с водата.
Как иначе хора като Скот Паразински – един от приятелите на Рей – могат да ядат цели кутии пастет и други храни с високо съдържание на мазнини?
Скот е лекар по образование и бивш астронавт, а освен това се е опитвал два пъти да изкачи Еверест, губейки по десетина килограма при всеки опит. Вторият път действително успя. Групата му се тъпчела със сланина и масло, за да предотврати загубата на мазнини. Физическото натоварване при изкачване в никакъв случай не може да причини действителния калориен дефицит по време на експедиция, който стига до 5000 калории.
Той се дължи на студа – и то какъв студ само!
И така Рей започнал да се отнася към себе си като към жив радиатор.
Опитал какво ли не – пиел по четири литра ледена вода между ставането от леглото и 11 часа сутринта, спял отвит, посред зима си правел „трепереща разходка“ – излизал за по 20-30 минути, като от кръста нагоре бил само по тениска, ушанка и ръкавици. По-късно открил и не чак толкова болезнени упражнения, но резултатите били недвусмислени. Само през първата седмица изгубил почти два и половина килограма. Нататък става още по-интересно…
Дяволът е в детайлите!
Това не бил първият опит на Рей да отслабне. През 2006 изгубил съвсем приличните 9 килограма с помощта на режима „Body for Life“ изготвен от Бил Филипс.
Той свършил точно онова, което гласяла рекламата, и Рей свалил 8 килограма мазнини за 12 седмици, или по около 600 грама на седмица.
По всички нормални мерки това бил колосален успех. За съжаление, както милиони хора знаят, след това всичко се върнало – и то с лихвите.
При втория експеримент Рей се подложил на същия режим, но го съчетал с излагане на студ, и за 6 седмици изгубил 12 килограма, или средно по два килограма на седмица.
Студът ускорил процеса на отслабване три пъти.
За два пъти по-малко време Рей свалил 61% повече мазнини.
Резултатите на Рей са колкото невероятни, толкова и очаквани.
Нещо обаче липсваше.
На първо място, благодарение на студа той беше увеличил и мускулната си маса. Загубата на повече топлина не може да доведе до подобен ефект.
Въпреки че по-голямата отчетена мускулна маса можеше да се дължи и на неточните измервания, зад това постижение се криеше и нещо друго.
Доказано е, че за два часа излагане на студ можете да изгорите четири пъти повече мазнини от обикновено. Това е страхотно, но голите проценти могат да ви подведат.
Ако в един грам мазнина се съдържат девет калории и ако въздействието на водата продължава непрекъснато, докато сте потопени в нея, значи излагането на студ ще изгори допълнително още 139 калории или 15,5 грама мазнини.
При мъже, излагани на студ в продължение на два часа (в специален костюм, през който преминава вода с температура 10 °С), се наблюдава увеличаване на топлоотделянето с 260% и ускоряване на окисляването на глюкозата в кръвната плазма със 138%, на мускулния гликоген със 109%, а на липидите – с 376%. Повишаването на телесната температура в отговор на излагането на студ се дължи най-вече на изгарянето на мазнини (50%), след това на гликоген от мускулите (30%), а най-малък принос имат глюкозата в кръвта и протеините (съответно по 10%).
Рей сваляше допълнително по около килограм и половина мазнини седмично единствено благодарение на студа. За да постигне това само с ледена вода, според същите тези проучвания, той би трябвало да прекарва по 174,2 часа седмично във вода с температура 10 °С. Едва ли е възможно Рей да е прекарвал по повече от 24 часа във вода.
Всъщност той е влизал в контакт с тази студена вода – било във ваната, било за пиене – за не повече от два часа на ден.
Трябва да е станало нещо друго.
Вероятно са помогнали другите експерименти – разходки на студа, спане без завивки и т.н. След като се зарява по-подробно, Тим Ферис стига до извода, че това „друго нещо“ са двама нови играчи, за които тепърва ще се чува през следващите години – адипонектинът и КАТ (кафява адипозна тъкан). Адипонектинът е един страхотен малък хормон, отделян от мастните клетки, който може да ускори окисляването (т.е. „изгарянето“) на мастните киселини в митохондриите, както и да благоприятства усвояването на глюкоза от мускулната тъкан.
Според Ферис, именно на адипонектина се дължи по-голямата мускулна маса на Рей. Струва си обаче да разгледаме по-подробно КАТ и свързаните с него инквизиторски експерименти.
Мазнини, които горят мазнини
Не всички мазнини са еднакви.
Има поне два различни вида: бели адипозни мазнини и кафява адипозна тъкан (КАТ). Обикновено разглеждаме като тлъстини именно адипозните мазнини. Техните клетки, наречени адипоцити, се състоят от огромна капка мазнина с едно-единствено ядро. КАТ обаче е мазнина, която всъщност гори мазнини и като че ли се развива от същите стволови клетки като мускулните влакна. Клетките на КАТ се състоят от няколко капки мазнина, които са кафяви на цвят, защото в тях се съдържат много повече богати на желязо митохондрии.
Най-често говорим за митохондриите в мускулните тъкани – те произвеждат АТф и окисляват мазнините в мускулите.
КАТ обаче също помага в процеса на изхвърляне на излишните калории от тялото под формата на топлина. Тези излишни калории в противен случай се натрупват под формата на адипозни мазнини и в крайна сметка се превръщат в бирено коремче или любовни дръжки.
С две думи: студът кара КАТ да гори мазнини и глюкоза и да произвежда топлина.
Студът, както и една група лекарства, наречени бета-адренергични агонисти, могат също така да синтезират КАТ в адипозните мазнини на мишки и плъхове. Иначе казано, студът може да ви помогне да увеличите количеството на мазнините, които горят мазнини.
Значението на това откритие трудно може да бъде надценено.
Личната схема на Тим Ферис за топене на мазнини чрез студ
1. Тим поставя торба с лед на врата и горната част на гърба си в продължение на 30 минути, обикновено вечер, когато чувствителността към инсулин е по-ниска, отколкото сутрин (това обикновено важи за хора, които не страдат от наднормено тегло. Затлъстелите имат ниска чувствителност към инсулина през цялото денонощие).
Всичко това 5 пъти седмично. Това е.
Когато говорим за повишаване на телесната температура, няма как да не споменем кленбутерола (не ви го препоръчвам). Според надеждни източници няколко популярни имена във фитнеса са постигнали удивителни трансформации именно благодарение на злоупотреба с кленбутерол, а не с прехвалените си ежедневни тренировки. Лекарството върши работа, но ако прекалите, ще трябва да кажете „сбогом“ на правилното функциониране на ендокринната си система.
Странното е, че през 1999 г. повечето изследователи твърдо вярваха, че децата имат в изобилие КАТ, но у възрастните тя почти не се наблюдава. Точно по това време Ферис практикува ледените бани, достойни и за най-гадните сътворени от Холивуд затвори, и тези заключения никак, ама никак не се връзваха с неговия опит.
Едва след няколко години новите технологии – и по-конкретно позитрон-емисионната томография – се разпространиха достатъчно, за да докажат с почти пълна сигурност, че и възрастните имат КАТ, и то предимно във врата и в горната част на гърба и гърдите.
Това обяснява защо торбите с лед върху врата му свършиха такава добра работа.
В броя на „Obesity Review“ от месец май 2009 г. беше публикувана статия със заглавие „Настъпи ли ренесансът на КАТ?“ Без колебание можем да кажем, че отговорът е „да“.
В резюмето на статията се казва:
Тези неотдавнашни открития трябва да дадат нови сили на стремежа ни да разкрием напълно молекулярното развитие на кафявата адипогенеза при лечението на затлъстяване.
И така джентълмени, да започнем с малко студ.
Не е особено забавно, но върши страхотна работа.
