Анди Мъри говори за тениса като за бягство от най-големия кошмар в живота му. И, не – това не са травмите, които едва не го отказаха от спорта в края на 2018-а и началото на настоящата година. Анди и брат му Джейми бяха в училището в шотландското градче Дънблейн на 13 март 1996 г., когато Томас Хамилтън уби 16 техни съученици и един учител, преди да се застреля.

В историята това събитие остава като Касапницата от Дънблейн, а Мъри си припомни за травмата от него в радио предаване, излъчено в понеделник.

За ужаса и ефекта, който той е оказал върху братята, се говори и в документалния филм, който Amazon ще пусне на 29 ноември. Той се казва – „Andy Murray: Resurfacing“.

„Попитахте ме защо тенисът е толкова важен за мен – каза Мъри в предаването. – Бях на 9 години, когато се случи онова нещо в Дънблейн. За всички деца, които бяхме там тогава, животът не е лесен, убеден съм. За всеки по различен начин, но не може да е иначе.

Ние познавахме този човек, качвал се е в училищния микробус, с колата си моите и други родители са го откарвали до гарата… 12 месеца след случилото се, моите родители се разведоха. Беше адски трудно за всички. Виждаш, но не разбираш какво става.

Още 12 месеца по-късно и брат ми се изнесе от дома ни. Отиде да тренира в тенис академия. А ние бяхме свикнали да правим всичко заедно, това направи нещата още по-тежки за мен.

Проблемите продължиха и в тениса. В началото имах трудности с дишането, но не беше умора. Идваше от стрес. Не говоря за тези неща почти никога, не помня откога не съм го правил…

С годините някак по-лесно думите идват, можеш да се изповядаш пред хората, да говориш за тези неща открито. И пак не ми бе лесно. Направих го заради филма, който предстои да се излъчи. Но сега, когато наближава премиерата, се чувствам уязвим. Да не говорим, че аз изобщо не обичам да се гледам на кадри по телевизията… Но трябваше да го направя. Имах нужда.

Бягството ми е тенисът. На корта аз съм личност, аз съм някой. Показвам добрите и лошите си черти, но съм аз. Тенисът е отговорът на въпросите, които никога не задавам за случилото се в детството. Защото те нямат отговор.“

32-годишният Анди обърна внимание и на контузиите, както и на страхотното си завръщане с титла на сингъл в Антверп и участие в тима на Великобритания за Купа „Дейвис“, който стигна полуфинал миналата седмица.

„През септември в Азия си казах, че ако не играя добре до края на годината и не спечеля някой турнир, ще захвърля всичко – уточни Мъри. – Но победих в два-три мача и изведнъж се почувствах по-добре. Спрях да мисля за това, няма да се отказвам. През януари всичко започва отново, а аз имам двойна мотивация отново да се боря за всяка победа.“

Динко Гоцев, corner.dir.bg