Хора, къде сте, бе?! Само аз ли останах в тази София?! Започвам да се чувствам, като Уил Смит в „Аз съм легенда“, само дето си нямам куче! Добре, че чат-пат децата на комшийката реват, че да знам, че все пак някъде там има живот.

Излизам по улиците и срещам само застарели фейсове на баби и лели, които ме депресират още повече. Къде изчезна младото население? Отивам в парка, няма никой, влизам в магазина, пустош, брат ми, засилвам се да ходя на дискотека – затворени… Нещо не е наред!

Обръщам се към популацията в социалните мрежи и май там намирам отговор на въпросите си. „Много ми е зле.

Това слънце ще ме измори. Дали тази разлика в тена ми е готина? Наздраве!“ и т.н., и т.н. Двама от трима изглежда, че са на море, а от останалите поне половината са на балкан. Направо не знам в каква статистика влизам, но очевидно е много малка групата на социално изолираните.

Започват да ме обземат суицидни мисли и това не е на добре! От шестия етаж са има-няма 25-30 метра до земята. Лошото е, че според учените имало шанс и да оцелея. Много условно било на коя час от тялото ще се приземя. Хмм… с главата напред би трябвало да свърши работа…

Стига! Стегни се! Най-трудното мина! Хората ще се завърнат скоро… може би… Дано да се завърнат, защото полудявам! Започвам да влизам в спорове, когато в стаята няма никой. Не е вярно, не си сам! Вярно е! Само аз и клавиатурата сме. Стегни се!

Стягам се, добре! Какво сме днес? Събота. Мачовете почнаха ли? Май, да. Дано да е така. Гледам програмата – супер! Почти всички първенства са в ефир. Освен английското, де. За него ми искат толкова пари, колкото плащам за HBO пакета. 4 лв. не са кой знае колко, но въпросът е принципен. Утре ще ми искат пари и за БНТ, въпреки че с данъците вече си го плащам веднъж.

Оставям ви сега да се печете на плажа и да мешате каймата за скарата, пък аз ще се свия в поза ембрион в ъгъла и ще заплача с пръст в уста. Дано при вас да завали сняг и да ви нападнат мечки, за дето от 3 месеца гъбясвате в морето! Ако видите, че спирам да пиша в следващите 2 дни, обадете се на 112, за да съобщите за ритуално самоубийство в центъра на София. Трябва само да си оставя едно прощално писмо, за да не кажат утре, че съм протестирал за цените на тока или за назначаването на Мая Манолова за омбудсман. Хайде със здраве!