Тайните се разкриват: Историята, която никой не ни разказва

Преди около 13 000 години съществувало глобално общество, говорещо на един общ език. Било изградено на основата на високи познания, които доближавали днешните или ги надхвърляли. Така би трябвало да започва историята, която никой не ни разказва, пише burgasnews.

Първоначално този език не бил словесен, а телепатичен, защото умовете можели да комуникират директно без посредничество на словото.

По-късно се появил говоримият език, от който водят началото си съвременните езици.

Практически всяко древно общество има своя версия на притчата за Вавилонската кула, в която Бог или боговете решили да направят така, че хората да говорят множество езици. Така се пречело на общуването им.

Телепатията, която бе заменена със словото

Телепатията много по-силно свързвала хората с реалността на петте сетива, защото думите са проявление на петте сетива. Поради появата на множество езици станало невъзможно да се комуникира както преди.

Работещите в тази област изследователи на словото намират следи от изначалния език, от който са произлезли всички останали .Един от тези хора е зулуският шаман Кредо Мутва. Той проявява подчертан интерес към думите и техния произход. И може да изреди на един дъх различни думи от различни езици с невероятна лекота.
Казвал е, че когото пътува по света и се среща с коренните потомци на древните народи, много ясно разбира, че цялото това многообразие на езиците има един общ корен. Въпреки че самият той е южноафрикански зулус, твърди, че разбира три от пет думи на хопитите в Аризона, когато им гостува.

Но темата не се изчерпва само с това. По целия свят съществуват загадъчни строежи отпреди хиляди години, които е изключено да са били създадени от примитивни народи. Някои от тях са извън възможностите дори и на днешната техника. Край Баалбек, на североизток от Бейрут, Ливан, има три масивни каменни блока, тежащи по 800 тона. Те са били преместени поне на половин километър разстояние и поставени високо в една стена.

Това е станало хиляди години преди Христа.

Друг каменен блок, разположен наблизо, тежи 1000 тона. Как е възможно това? Официалната история не желае да търси отговори на такива въпроси, защото се бои докъде може да доведат.

В Перу има древни храмове и други съоръжения, изградени от 440-тонни камъни. А непосредствено оттатък границата в Тиахуанако, Боливия, има 100-тонни каменни блокове, свързани с метални скоби. Този обект датира от преди 11 000 години.

Също в Перу се намират загадъчни фигури на платото Наска. Техните очертания са направени чрез изравяне на повърхностния земен слой, под който се показва друг, по-светъл слой. По този начин са създадени невероятни изображения на животни, риби, насекоми и др. Всеки от образите е очертан с една-единствена непрекъсната линия. Някои от тях са видени за пръв път едва след 1939 г., когато над района започват да се извършват самолетни полети. Защото фигурите могат да се обхванат с поглед само от височина 300-600 метра.

По време на експедицията до платото Маркахуаси, североизточно от Лима, Перу, са открити каменни изобразения отпреди повече от 10 000 г. Сред тях има скулптури на хора и животни, повечето от които не са характерни за Перу. Има например полярна мечка, морж, африкански лъв, пингвин и стегозавър.

Скулптурата, която не може да се обясни

Динозаврите са неизвестни за науката до 80-те години на XIX век, а стегозавърът е открит през 1901 г. Знанията, които позволяват чудеса като Наска, Баалбек, Хеопсовата пирамида и други изумителни обекти да бъдат построени с такава прецизност и размери, идват от една напреднала извънземна раса или раси, които в древността са съжителствали с по-примитивното население от тях.

Както е видно от книгите и телевизионните документални филми през последните години, тези невероятни древни строежи, храмове, кръгови каменни конструкции и побити камъни по целия свят са съобразени в пространството съвсем точно със Слънцето, Луната и определени звездни системи.

Строителните техники и видът на съоръженията често са едни и същи в различните части на света. А в геометрията и размерите им са заложени скритите системи на числата на Фибоначи и шестдесетичната система. В основата на която е числото 60 и която е описана подробно в книгата „Как сме създадени“ от Уилям Нийл.

Освен това за удивителни строежи като пирамидите, Стоунхендж и други подобни е използван гранит или пясък – материали с високо съдържание на кварцови кристали. По света са открити големи гранитни статуи, каквито не могат да бъдат изваяни днес с модерните длета, дори ако те са специално закалени и подострени.

Тогава как са издялвали пирамидите хора в древността?

През 1885 г. в Австрия е намерен прецизно обработен и оформен метален куб, намиращ се във въглищен залеж. Според възрастта на въглищния слой, кубът би трябвало да е изработен преди 300 000 години.

През 1844 г. в Ръдърфорд Милс, Англия, е намерена златна нишка по 2,5-метров скален пласт, който е датиран отпреди 60 милиона години. Ако се върнем достатъчно назад във времето, ще видим, че обществата не са били изолирани и разделени.

Имало е едно глобално общество, контролирано от представители, или както са ги наричали „БОГОВЕ“ представители – създания, които били изключително напреднали в техническо отношение в сравнение с масата хора и много по-развити от днешното ни общество, или поне в сравнение с технологиите, които ни е позволено да виждаме в публичното пространство.

Писателят и изследовател на древната история полковник Джеймс Чърчуърд казва:

„Цивилизациите се раждат, достигат своето съвършенство и после биват забравени, и това се случва отново и отново. Няма нищо ново под Слънцето. Това, което е, го е имало и преди. Всичко, което научаваме и откриваме, е само повторение на изобретения и открития.“

Има безброй много легенди и предания по целия свят, в които се говори за „Златния век“, умрял впоследствие от катаклизъм и „човешко падение“. Ето как древногръцкият поет Хезиод описва света преди „падението“.

„Хората живеели като богове, без пороци и страсти, без гняв и усилен труд. В щастливо съжителство с божествените създания те прекарвали дните си в спокойствие и радост, живеейки заедно в равенство, сплотени от взаимно доверие и любов. Хората и животните говорели на един и същ език и общували помежду си чрез телепатия. На стогодишна възраст мъжете още били смятани за момчета. Не били измъчвани от никакви старчески болежки, а когато преминавали във висшите пространства на живота, това ставало по време на спокоен сън.“