Тук ще ви преразкажа една историята, която бе разказана на мен. Стори ми се доста интересна и поучителна. Смисълът ѝ се крие във факта, че нещата винаги имат две страни. Прочетете до край, за да разберете, какво имам всъщност предвид.

Из дневника на една съпруга:

„Тази нощ си мисля, че мъжът ми се държи странно. Имахме планове да се срещнем в един хубав ресторант за вечеря. Бях цял ден на пазар с приятелки и си мисля, че остана разстроен от факта, че закъснях малко, но въпреки това той не направи никакъв коментар.

Разговорът не вървеше и за това предложих да отидем някъде на по-тихо място, за да поговорим. Той се съгласи, но въпреки това не каза много.

Попитах го: „Какво не е наред?“, а той ми отговори: „Нищо.“ Попитах го дали не е унил нещо, заради мен. А той ми отвърна, че не е разстроен и че нямало нищо общо с мен, както и че нямало от какво да се притеснявам.

По пътя за вкъщи му казах, че го обичам. Той се усмихна леко и продължи да шофира. Не мога да си обясня държанието му. Не знам защо не отвърна: „И аз те обичам“?!

Когато се прибрахме вкъщи, почувствах, че съм го изгубила напълно и сякаш вече не искаше да има нищо общо с мен. Просто си стоеше там тихичко и гледаше телевизия. Продължаваше да е дистанциран и угрижен.

Накрая, заради мълчанието, реших да си легна. След 15-тина минути и той дойде в леглото. Но все още го чувствах, че е умислен и разсеян.

Той заспа – аз заплаках. Не знам какво да правя… Почти съм сигурен, че си мисли за друга. Животът ми е катастрофа!“

Из дневника на въпросния съпруг:

„Моторът не иска да запали… не мога да разбера защо!“