Сигурно ще ви изненадам, като кажа, че няма нищо метафорично тук. В България от Освобождението до ден-днешен сме свикнали да подражаваме на едни или други, но никога не ни е стискало да стигнем до крайности.
Ще подхвана темата малко от по-далече, защото сам го предизвиках с хапливото си начало. Самата ми идея за подобно начало идва от амбицията ни през последните повече от 200 години да подражаваме на страните около нас.
През робството това е било неизбежно, защото просто самият смисъл на това да бъдеш поробен е да подражаваш насила на някой друг. В последствие се заражда идеята за свобода и тогава в българските къщи идва мисълта, че трябва да се сближим, колкото се може с братята руснаци, за да ни се притекат на помощ в един момент, а това го постигаме след като всячески се опитваме да приличаме все повече на тях. Изглежда първите няколко стъпки водят до някакъв успех, защото докато сме турци, сме се ползвали с доброто око на султана и неговото обкръжение. После докато сме руснаци, получаваме така жадуваната ръка на спасението и с общи усилия печелим правото си на свобода. Но изглежда всичко се изчерпва до там.
Светът преминава през няколко политически катастрофи, които водят до двете световни войни, от които излизаме винаги губещи, именно благодарение на така нареченото дупедавство. Първо сме с руснаците, после сме с немците, после пак сме с руснаците и като някаква загорял палачинка се въртим на вече изстиналия котлон.
Приближавайки се до нашето съвремие няма как да не заговорим малко и за „златните години на социализма“. Мненията все още са много разнообразни по темата с това дали е било хубаво тогава или не, но е факт, че сме били някакви бледи копия на страни, като Източна Германия, СССР и Китай. Образно казано сме били, като несръчен фен на Джъстин Бийбър, който сам си топира косата и си купува дрехи Adibas и Neki.
Сега сме 2015, а до 2016 не остава кой знае колко много, което значи, че вече повече от 25 години сме най-новите фенове на американщината. Първо бе свободата на словото – това е един от най-големите плюсове на демокрацията. После започна навлизането на модерните технологии и автомобилостроенето – което също влиза в графа – позитиви от подражанието. В края на хилядолетието дойде време и на развитието на информационните технологии – политизираните телевизия и печат рухнаха след приливната вълна от интернет. Сега сме част от всяка най-голяма новост, която се появява в Европа и Света, без да се налага да чакаме нито седмица повече от когото и да било друг. Всичко до тук е много хубаво и позитивно от дупедавството ни в посока САЩ.
Изреждам на бързо няколко факта – голяма част от българите разполагат с Iphone, всеки трети се движи с кола под 10 години, почти липсва домакинство без достъп до интернет, малцина са тези, които запазват мнението си за себе си и още куп други неща. Но какво в крайна сметка не взехме от Запада, за да се превърнем в едни истински подражатели на американската култура. Не ме разбирайте погрешно! Аз не съм привърженик на това, но съм краен, що се отнася до правенето на половинчати работи. Има една хубава българска поговорка, която гласи: „Като ще е гарга, да е рошава!“ Перифразирайки, ще кажа: „Като ще сме американци, да сме етнически такива!“
Щатите се славят с фамозните им курорти и уникален туризъм. Ние разполагаме с не по-лоши условия за развитие на подобен бизнес, но най-близкото до реализацията на нещо подобно са 2-3 курортни селища и още толкова добре поддържани архитектурни забележителности. За 1400 години история разполагаме с ресурс, който може да се оприличи на златна мина, която само трябва да бъде разпечатана и влязла в експлоатация. В съседна Гърция са способни да привличат стотици хиляди туристи ежегодно, за да им покажат на кой камък се е сапунисвала Афродита и къде била тоалетната на Ахил, а ние тук разполагаме със замъци и крепости, конкуриращи се по красота с тези във Великобритания. По отношение на туризма можем да бъдем сред най-атрактивните дестинации не само на Балканите, но и в световен мащаб, защото тук имаме не само прекрасна морска ивица, но и величествени планински върхове, гарнирани с безкрайни зелени гори и още по-прекрасни равнини.
Щатите се славят и с още нещо – филмовата им индустрия е достигнала подобни висини, че дори икономически гиганти, като Франция и Германия не могат и да мечтаят да задминат качеството и количеството, което бълва Холивуд. Дори това да ни обезсърчава, че щом подобни сили не са мерило за този отрасъл, то страни, като Полша, Великобритания, Унгария и Украйна са се доближили максимално близо до споменатата в заглавието индустрия. Тук обичаме да се хвалим много, че българките са сред най-красивите в света, а българите са по-знаменити любовници от италианци и французи. Изглежда тези неща ги доказваме само в чалга-клиповете, където всяка една от родните изпълнителки се опитва да покаже колкото се може по-дискретно зърната си, а българските мъжаги мерят сили със скъпи коли и татуирани тела. Факт е, че това е едни от най-доходоносните отрасли на съвременната демокрация, а ние сякаш се срамуваме да се възползваме от това. Сега сигурно бихте казали: „Ами в 7-милионна България не можеш да си развяваш оная работа публично, защото от всеки ъгъл дебне някой близък или роднина.“ В отговор на това ще кажа: По-малко срамно ли е, когато отидете на дискотека, а там 90% от девойките не слизат от масите, въпреки че ширината на педите им е по-голяма от дължината на полите им, а мъжагите говорят повече за сексуалните си завоевания, отколкото за професионалните си успехи?
Достатъчно е да погледнете в архивите на класическите еротични списания на българския пазар, за да видите и най-малкия детайл от интимните части на не една и две българки, за да се убедите, че факторът – срам, отдавна не е фактор на българската сцена. Лицемерно е да кажете, че бихте позволили на фотограф да заснеме от сантиметри мястото, от което ще се раждат децата ви, а в същото време да отказвате да се снимате в истински порно-филм. Не бе все пак и толкова далеч времето, когато интернет бе залян с уж случайно изтеклите домашни клипове на някои от най-нашумелите ни „звезди“. И което е по-интересното, изглеждаха така сякаш подобно неща пред камера не им се случва за първи път.
Ще завърша с думите – бъдете такива, каквито искате да бъдете и приемете, че, за да изпълните желанията си, трябва да сте готови на крайности. Инженерите прекарват редица безсънни месеци, за да завършат поредния голям проект. Пожарникарят е готов да скочи в полуизпепелена сграда, за да спаси нечии живот. Спортистът жертва най-хубавите си години от личния живот, за да се изкачи на най-високата стълбичка. В шоубизнес, където сте решили да привличате фенове с телата си, ще се наложи да пожертвате, така или иначе загубения си морал. През годините бяхме турци, ама не съвсем, германци, ама не съвсем, руснаци, ама не съвсем! Нека поне, ако ще бъдем американци, да сме американци до край!
П.П. България и българите са били най-силни тогава, когато са били самите себе си! Винаги, когато сме се опитвали да бъдем някои други, сме страдали и то нерядно с цената на живота си!
