Ако имате известен стаж в тренировките, сигурно ви е познато чувството, че някой е напълнил главата ви с памук, особено след по-тежки движения като клек, тяга, избутване на щанга от лег, военна преса и др. Въпросното замайване обикновено преминава в рамките на трийсетина секунди, но в отделни случаи може да премине… в припадък. Стандартно такива произшествия настъпват след опити, близки до или надхвърлящи максималните възможности на атлета. Следват няколко примера, които циркулират като източник на забавление в мрежата, но не са толкова смешни, ако се замислите за рисковете, криещи се зад едно подобно падане.

Много трениращи мислят, че тези загуби на съзнание се дължат на недобро дишане и намален приток на кислород към мозъка. Реално обаче, причината за инцидентите се крие в повишеното вътрекоремно и гръдно налягане при изпълнението на тежки упражнения, което може да предизвика т.нар. вазовагален рефлекс (същият, от който ни прималява, когато се изправим рязко). Иначе казано, сърдечният ритъм се забавя, което води до намалено кръвно налягане и оттам – недостиг на кислород в мозъка. Тоест, хипоксия има, но причината за нея не се крие в начина, по който трениращият диша.

Един от начините да се избегне това е по време на вдигането да се изпусне малко от задържания въздух, за да се намали вътрекоремното налягане, предизвикващо вазовагалния рефлекс. Това обаче не означава пълно издишване, тъй като последиците от него могат да бъдат още по-катастрофални. Това, което се практикува от опитните трибойци, е кратко освобождаване на въздух, обикновено през зъби, съпроводено от отчетлив съскащ звук. Щангистите правят същото нещо, но при тях обикновено дъхът се изпуска с помощта на характерен крясък./fitwell.bg