В началото на кариерата си всеки един мафиот има нужда от спонсорството на един „капо” – човекът, който е негов патрон, проповедник, равин или ментор.

Казано иначе, преди да започне да командва, мафиота трябва да овладее изкуството на подчинението…, а може би и съвременния работник…

Важно: Никога не задържайте свой подчинен., който не умее да се подчинява, независимо какви други качества притежава. Никога! И най-вече тогава, когато той е особено компетентен.

Какво ли би направил съвременния мениджър с такъв тип квалифициран работник? Ще го остави да му се качи на главата – примери затова колкото искате.

И все пак…

Когато вашият „капо” духа с уста, вие или се пребивате от силата на вятъра, или се прекършвате. Когато вашият „капо” се разгорещи, вие стоите пред него и се потите. Когато вашият „капо” се смее, вие гледате поне да се усмихвате, точка.

Ами така го правят в мафията, какво да се прави…

С други думи, когато сте в положението на подчинен, вие се държите като подчинен, и толкоз. Но не преигравайте с подчинението, тъй като това неизбежно ще събуди подозрението на вашия „капо”.

Прекомерното целуване на задници лесно може да се превърне в целувката на смъртта. Казано иначе, прекомерната учтивост се превръща в крайна грубост.

На среща със своя капо/мениджър трябва да говорите само когато се обръщат към вас, при това за да изразите съгласие с неговата теза. В противен случай си трайте.

Ако ви поискат допълнителна информация по някакъв въпрос, дайте я (стига да разполагате с нея). Но само ако изрично я поискат от вас, или пък тя с от изключително важно значение. Казано с други думи, вие се държите като помощник на един пълновластен господар, с всичките произтичащи от това последствия.

Една италианска пословица гласи „Tratta con quelli che sono miglio de ti е fagli”, В груб превод тoвa ще рече „Поддържай връзки с по-добрите от себе си и плащай всички разходи”. Точно такива трябва да бъдат отношенията ви с вашия работодател/спонсор/шеф/капо. Задачите, които той ви възлага, не могат да бъдат нито прекалено подли, нито твърде мръсни (образно казано) и вие трябва да ги изпълнявате без никакво колебание.

Той е важен за вашето бъдеще и вие трябва да му покажете, че разбирате и цените това. Трябва да му демонстрирате уважение.

Но как ще постъпите, ако на по-късен етап от вашата кариера, по нещастно стечение на обстоятелствата вашият ментор започне да пречи на по-нататъшното ви издигане?

Ще го съсечете а разбира се! Той вече е изградил своята кариера, нали? До тук бяхме с подчинението, време е за свобода!

Менторите имат авторитет и власт – тоест това, което искате вие. Няма значение как са ги получили, няма значение дали ги заслужават. Те просто ги имат. Те са хора с влияние и ако вие приемете да им вършите мръсната работа, сигурно ще го използват заради вас.

Ако Вашият „капо” се явява някакъв смешник, не го издавайте. Той сам ще го направи. Може би няма да приемете, че винаги е прав, но той си остава ваш „капо”, поне за момента.

Покажете му, че сте умен и предприемчив работник /измамник и крадец/ и умеете да се оправяте с интригите в рамките на компанията.

Но никога не прилагайте уменията си по отношение на него и неговите приятели, сътрудници, компании или бизнес интереси. Направете си труда да откриете кой какъв е и запазете тази информация за бъдеща употреба и най-вече за себе си.

И най-важното: никога не си вадете оная работа там, където си вадите хляба!

Ако човекът, който ви протежира, е способен и надарен, следвайте го безпрекословно, подкрепяйте го, позволявайте му дa ви закриля, подкрепя и финансира. И пак повтарям – оставете жените му на мира, независимо дали става въпрос за съпруга, любовница, дъщеря, племенница, братовчедка, прислужница, проститутка или секретарка.

Но ако по един или друг начин успеете да се ожените за дъщерята или друга близка роднина на своя „капо” (с предварителното му съгласие, разбира се, което е потвърдено на няколко пъти във времето), спокойно можете да се смятате за голям късметлия.

Естествено, това не се отнася за случаите, при които ви се налага да се жените за някоя от т.нар. мафиотски принцеси. Тогава Господ да ви е на помощ, тъй като никой друг не може да ви помогне.

Преди да се заловите с изпълнението на съответната заповед, бъдете сигурен, че разбирате какво ви е наредил шефът.

Какво ще стане, ако премахнете погрешния човек, взривите погрешното заведение или пък компрометирате погрешния сътрудник на съответния офис?

Трябва да усвоите изкуството да задавате въпроси. За едни това е лесно, за други – трудно. Но винаги необходимо.

И още нещо:

Никога не оставяйте след себе си писмени следи, които могат да се превърнат в улики.

Никакви имена, никакви адреси, дължими суми или секретни споразумения – тези неща неизменно се превръщат в решаващи физически доказателства при съдебните процеси срещу някой колега, който не е имал късмет.

И помнете – Всички „капо” са започнали от дъното като вас. Всички са се катерили нагоре благодарение подкрепата на някой широк гръб. И на костите на този широк гръб.

Когато се катерите нагоре по пирамидата, Вие практически се катерите по една гигантска конструкция от кости.

Но който иска да стигне хралупата с меда, трябва да се катери, нали?

Е, вероятно принципите на мафията свързани с нейните мениджъри или по тяхно му капо са Ви прозвучали като доста примитивни и остарели, нали?

Но знаете ли, там където съм имал възможност да наблюдавам подобни взаимоотношения между шеф и подчинен в нашата съвременна българска действителност, дори на собственото ми работно място всичко си е по точно същия примитивен начин – слагаш се на шефа, съгласяваш се и т.н.

…само и само да си постигнеш целите – независимо кой на какво ниво е в мениджърския състав и колко статии от Харвард Бизнес скуул е прочел. Всичко си е още толкова примитивно.

По материали на Lifehack