В една неделна сутрин преди няколко седмици си направих кафе, взех вестника и седнах да гледам телевизия. Превключвайки каналите, се спрях на едно предаване в което гостуваше един възрастен човек. Той говореше за някакви топчета. Стана ми интересно, усилих звука и се облегнах на креслото.

– Добре – каза старецът – мога да поспоря с вас, че сте твърде заети на работа. Вчера, днес, утре. Дори да ви плащат добре. Но за тези пари те купуват живота ви. Помислете си, вие не прекарвате времето си с любимите и близките ви хора. За нищо на света няма да ви повярвам, че ви се налага да работите през цялото време, за да свържете двата края. Работите, за да удовлетворите вашите желания. Но знайте, че това е порочен кръг – колкото повече пари имате, толкова повече ви се искат и толкова повече работите, за да получите още и още.

В един момент трябва да си зададете въпроса: „Наистина ли толкова ми е нужна тази или онази вещ, например нова кола, или нов телефон или някоя друг вещ? И заради това сте готови да пропуснете миговете от живота си, които може да прекарате с любимите си хора? Нека ви разкажа това, което реално ме запази и ме накара да помня кое е важното в моя живот. “

И той започна да обяснява теорията „1000 топчета“:

– В един прекрасен ден седнах и започнах да смятам. Средно човек живее 75 г. Да, да, някои повече, други – по-малко, но средно около 75 години. Умножих 75 по 52 (толкова са неделите в една година). Получих 3900 – общо недели в един живот. Когато се замислих за това, беше преди около 19 години, тогава бях на 50. Значи бях преживял вече 2900 недели. Оставаха ми само 1000.

Купих от магазина за играчки 1000 малки пластмасови топчета. Изсипах ги в прозрачен буркан. Всяка неделя вадех по едно, когато виждах как броят им намалява, започнах да обръщам повече внимание на истинските ценности в този живот.

Няма по-силно средство от това да гледате как намаляват отпуснатите ви дни! Сега чуйте последната ми мисъл, която исках да ви споделя, преди да прегърна жена си и да излезем на разходка.

Тази сутрин извадих последното топче от буркана…

Всеки следващ ден за мен е подарък. Приемам го с благодарност и дарявам на близките си топлина и радост. Смятам, че това е единственият начин да се изживее животът. Не съжалявам за нищо. Беше ми приятно да си поговоря с вас, но бързам да ида при семейството си. Надявам се да се чуем отново.

Това предаване ме на кара да се замисля. Замислих се колко струват почивните дни, колко малко недели имаме в живота си, колко много плащаме за тях, а дори не ги ползваме. Направих закуска събудих жена си, и й предложих да се разходим в парка. След разходката минах през магазина и си купих топчета.