Това е свещен ден! Ден, който всеки мъж помни до най-малкия детайл. Ден, който е по-емоционален дори от първия секс, защото в периода между първата мастурбация и първия секс сме го правили милион пъти с въображаема партньорка и когато наистина нахлуем в една жена си казваме: „Тази е почти толкова добра, колкото Джена Джеймисън.“

Да, Джена Джеймисън беше на върха в кариерата си по времето, когато започнах да бия кълвача. Бяха велики времена.

Все още децата обичахме да излизаме навън, за да си играем на различни глуповати игри. Момиченцата бяха в онзи период преди да разпъпят, а момченцата бяхме все още толкова първични, че показвахме афинитета си съм към тях, като ги биехме или ги целехме с фунийки.

Излишно е да ви занимавам, а и не помня факти от типа на ден от седмицата. Знам само, че беше към края на лятото. Бях на гости на баба и дядо на село, а вие сами знаете, че през август е много натоварен период за селските хора, защото имат купища работа, която ги чака, за да бъде свършена преди да паднат дъждовете и студовете. Аз бях едва дватринайсетгодишен и любимата част от деня ми беше около 23:00, когато започваше кеча.

Играхме си, каквото си играхме с дружките през деня, когато настана време, да се прибираме по домовете. Баба и дядо още ги нямаше от работа, а по телевизията не даваха нищо. Или поне не нещо, което да заинтригува детското ми съзнание. С една дума – скука!

Щраках си аз из каналите за пети-шести път, докато не ми писна и не се втренчих в тавана в размисли за възможностите, които имам към момента. Естествено, нищо не ми хрумваше, което да изисква само един човек. Брат ми беше достатъчно голям, за да не ме иска никъде с него, а и тогава конкретно мисля, че беше отишъл, да помага на баба и дядо в задачите им.

Гледам си аз в тавана и се сещам за един от последните разговори със съучениците ми в прогимназията. Той беше и един от първите на тема сексуална наклонност и не си спомням много добре, но май беше след един от часовете по биология, в които учехме за човешкото тяло и се хилехме идиотски винаги, щом станеше въпрос за пениси и вагини. Да, вече бяхме наясно, че онова, с което момченцата пикаем, служи за доста по-възвишени цели от простото облекчение. Е, на този етап беше достатъчно узряло за друг вид облекчение, но все пак.

Изведнъж, незнайно защо, ми хрумна да проверя дали съм потентен. Дума, която бях научил скоро и знаех само, че това е, когато един мъж може да прави деца.

Малката ми тогава пишка (не, че сега е кой знае колко по-голяма) се напери в мига, в който си представих една от кечистките до мен в леглото. Затворих очи и ми отне около минута и половина, за да нацапам покривката на леглото (не, че сега ми отнема повече време, де). В онзи миг изригнах от щастие, защото сметнах, че съм потентен. Е, това няма как да се установи само от еакулацията, но е факт, че бях на седмото небе от това умозаключение. Сега подозирам, че щастието ми не е било породено единствено от мисълта. Все пак нямаше да го практикувам до ден днешен, ако физически не се чувствах искрено щастлив всеки път щом изпразня кесиите.

Велик ден! Яд ме е, че не съм го записал някъде в някой календар, макар че едва ли някога ще го забравя. Един от най-важните дни в живота ми. Един от най-важните дни в живота на всеки мъж. Няма нищо по-хубаво от собственото ти егоистично удоволствие. Завършвам с една велика фраза на незнаен поет: „Сексът е за престиж, а чекията е за удоволствие.“ Хвала на мъдростта, произлязла от дясната ми ръка!

Автор: Десислав Янкулов