В последните десетилетия бедствията, в резултат от зачестяващите екстремни метеорологични явления, предизвикват у хората дълбоки емоционални преживявания.
Въпреки напредналите технологии, все още не сме в състояние да предотвратим голяма част от негативните инциденти: можем само да ги предвидим или поне да се подготвим и минимизираме последствията.
Учените назовават 5 доста зловещи прогнози, които трябва да се сбъднат през следващите 50-100 години. Да стискаме палци това да не се случи, но все пак да си приготвим саковете за спешни ситуации, пише „Труд“.
Земетресение в Сан Андреас
Този разлом в Северна Америка отдавна тревожи учените и има основателна причина: той служи като „връзка“ между тихоокеанските и северноамериканските тектонични плочи, простирайки се на цели 1300 км. В САЩ минава през територията на Калифорния, а успоредно на него (макар и по-малки) са разломите Сан Хасинто и Сан Габриел.
Зоната отдавна тревожи както учените, така и местните жители. Големи земетресения вече са ставали в този регион два пъти: През 1906 г. трус с магнитуд 7,7 засяга предимно Сан Франциско, унищожавайки почти 80% от града и убивайки 3000 души (ехото от шока е „чуто“ дори в централната част на Съединените щати), и през 1989 г. когато са разрушени 18 000 къщи и загиват 62-ма души, а магнитудът на земетресението достига приблизително 5,5.
Уви, разломът не може да „зарасне“ по никакъв начин, така че в нашата памет той най-вероятно ще се превърне в източник на катаклизми. През следващите 30 години учените тревожно очакват земетресение с магнитуд до 8,0. То не само ще унищожи много къщи и ще убие много хора, но всъщност ще прекрои цялата държава, може да предизвика верига от по-малки земетресения и да събуди няколко вулкана.
Истанбул ще рухне
Да, за съжаление, според сеизмолозите, многострадалната Турция никога няма да бъде спокойна – заплахата продължава да тегне над Истанбул и околностите му.
Това се дължи на големия северноанадолски разлом: той представлява границата между анадолската и евразийската плочи, която минава само на 20 километра от турската столица. Освен самото земетресение трябва да се очаква и мощна приливна вълна (цунами), която, за жалост, е практически неизбежна при удари с такава сила.
Горските пожари
Американски експерти са изчислили, че от 1999 г. до днес площта на горските пожари в Съединените щати се е утроила, въпреки всички усилия, насърчаване на внимателен отдих в гората и модернизиране на системите за гасене.
Климатът тук играе важна и разрушителна роля: времето става все по-ветровито, сухо и горещо.
Мащабното обезлесяване също „помага“ на негативния фактор, така че големи територии остават напълно незащитени, включително от приближаващи въздушни маси – просто няма какво да ги спре. В Австралия ситуацията е не по-малко плашеща – просто си спомнете чудовищното изгаряне на континента през 2019-2020 г.
Ако нещата продължат по същия начин, през 2050 г. „сезонът“ на горските пожари ще бъде поне три пъти по-дълъг от сега, а количеството лютив дим от изгарянето ще се удвои.
Нова пандемия
Лекарите по света продължават да алармират: нарастващата урбанизация, гъстотата на населението и желанието на хората да поглъщат антибиотици при всяко кихане ще доведат до избухване на нова болест, която рискува да се превърне в пандемия.
Ако не променим начина си на лечение и не развием сектора на здравеопазването, тогава нова пандемия (най-вероятно или „супербактерия“, или напълно адаптивен вирус) ще бъде много по-безпощадна към човечеството от „короната“ (чиято смъртност, между другото, според окончателните изчисления се оказа доста малка – 0,81 души на 1000 души население).
Градове под вода
Всички екологични активисти със сигурност знаят за Амстердам и Венеция. Холандската столица, например, се намира на 6 метра под морското равнище и е постепенно и сезонно наводнявана през цялата си история. Холандия планира да реши този проблем чрез изграждането на огромна верига от язовири.
Но проблемът е актуален навсякъде по света: климатът се затопля, глобалните температури се покачват, ледниците се топят, морското равнище се покачва и заплашва крайбрежните общности от Ню Йорк до Малдивите.
Последните има вероятност да потънат под водата след 50 години, така че ако искате да се отпуснете на райските острови, направете го навреме.
Всичко това може да доведе до гигантска миграция на хора във вътрешността на държавите, преразпределение на земи и сфери на влияние, икономически пазари и политически претенции – и, разбира се, загуба на огромен брой архитектурни, исторически, природни и културни паметници.
