Снимка на 4 деца отпреди сто години предизвика фурор във Фейсбук. Правена е през 1924 година в село Ръжево Конаре, което е в в община Калояново, област Пловдив.

4 деца вперили поглед във фотографа на първия учебен ден преди толкова развълнуваха мрежата, че се изписаха хиляди коментари.

Три от децата са с цървули, а едното е босо, но държат здраво и уверено букварите си, пише petel.

bg. 

Снимката скоро бе разпозната от наследниците на тези деца.

Ето какво пише Тодор Семков:

„Най-малкият на снимката се казва Спас Лесов мой прадядо ,а останалите трима са неговите братя Есьо и Кольо на последния не помня името.

Когато са ходили на училище са си сменяли обувките един друг.

Спас става учител по български и литература както и издава история на родното си село Ръжево Конаре и стихосбирка Земя и песен.

Снимката е от личния му архив, който той завеща в последствие на държавен архив и почерка на снимките е негов.

Според думите му приживе са били тежки времена, но българинът е държал много на образованието на децата си.“

Книгата на Спас Лесов се казва „От миналото до наши дни. Историческо изследване на Ръжево Конаре“ 

В своето историческо изследване за Ръжево Конаре местният учител и писател Спас Лесов също споменава легендата за баба Черна с нейния род Черневи, която бягала от турски преследвания, като обаче я оборва с изявление от 1968 година на един от съвременниците на ранните дни на селото, роденият през 1881 година и починал през 1970 година член на рода Черневи Тодор Иванов Чернев (Караиванов), който отхвърля историята за баба Черна и свидетелства за история на дядо си, роден през началото на 19 век, че основател на селото е Димитър Чернев от гр. Златица.

Тази версия добива местна значимост през 1969 година след кореспонденция между Общинския комитет на БКП в Ръжево Конаре и Градския народен съвет в Златица, след която новата версия за основатели на селото става да се приемат хора от рода Черневи от Златица поради наличието на еднакви имена в двата рода (ръжевоконарския и златишкия) с продължителна хронология, както и запазените спомени у златишките Черневи за бягство от турски потисничества в Ръжево Конаре и отново връщане на потомци в Златица.

Спас Лесов също предлага своя версия за основаването на селото, като проучва различни писмени документи от периода 15 – 17 век, в които селото не се споменава, и стига до заключението, че:

„… селото не е съществувало до средата на 17 век, а първи жители тук, т.е негови основатели са били няколко (5 – 10) български семейства – турски коняри от неизвестни селища, някаква група от (…) привилегировани рая, наричани войнуци за разлика от войниците турци.“

Според местна легенда оригиналното местоположение на селото е било на мястото на днешните оранжерии. Там конярите гледали конете си, но по-късно, преселвайки се на мястото на днешното село, те запалили тогавашния си дом – поради което и до днес местността там се нарича Изгорелите саи.

Първото ТКЗС в България е учредено в Ръжево Конаре, като Георги Димитров лично приел да стане негов патрон.

Ръжевоконарският писател Спас Лесов споменава за любопитна история с китайска делегация, разказана по време на честването на 100-годишнината на училището през 1966 година.

Голяма китайска делегация от 160 души пристигнала в селото, за да разгледа ТКЗС-то. Тогавашният директор на училището, който бил начален учител, човек на властта и не като „по-високообразованите безпартийни“, цяла седмица упражнявал преди учебните занятия всички ученици да скандират лозунги и приветствия на китайски език в чест на Мао Цзъ Дун. Хората от махалата се чудели какво е това лаене.

Изсъхналите цветя в училищната градина били подновени с донесени от учениците домашни саксии, които заровили в земята. Тази фалшификация била обаче лесно забелязана от водачката на делегацията, зам. министърка на просветата, която ядливо-шеговито подхвърлила: „Добре сте – като за гости!?“