От векове, а може би дори от хилядолетия, хората се борят да открият тайната на вечния живот или поне нещо, което да удължи младостта ни. В опит да се доближат до разгадаването на тази мистерия, изследователите често се обръщат към естествения свят, опитвайки се да разгадаят тайните на най-дълголетните създания на Земята.

Ново експериментално проучване по темата установи, че метаболитната активност може да е ключът към отключването на невероятно дългия живот на гренландските акули – учените смятат, че някои могат да живеят до 500 години, а вероятно и повече.

Авторите на изследването смятат, че резултатите от тяхната работа в бъдеще ще помогнат за защитата на този вид от изчезване на кипяща планета и може също така да послужат като основа за предприемане на мерки за подобряване на здравето на сърдечно-съдовата система на човека.

Гренландските акули (Somniosus microcephalus) имат очаквана продължителност на живота най-малко 270 години, но някои могат да живеят 500 години или повече, пише IFLScience.

Учените по-рано предполагаха, че тайната на тяхната изключителна продължителност на живота се крие в студената среда, в която живеят, съчетана с минималните усилия, необходими на животните, за да се движат. В ново проучване аспирантът от Манчестърския университет Юън Камплисън и колегите му решиха да разгледат тази възможност по-подробно.

По време на изследването учените са провели ензимни тестове върху запазени проби от мускулна тъкан. Проучването използва проби, които са във фокуса на проекта Old And Cold в Университета на Копенхаген, уточнява Glasnews.bg.

Изследователите са използвали съхранени проби от червени мускули, за да измерят метаболитната ензимна активност на акулите с помощта на спектрофотометър. Това им позволи да проучат различните възрасти на акулите и температурите на средата, в която живеят.

Изненадващо, те не забелязват значителни разлики в метаболитната активност на мускулите на акулите, което показва, че техният метаболизъм не намалява с възрастта, както се наблюдава при други животни. Екипът предполага, че това може да е решаващ фактор за изключителното дълголетието на гренландските акули.

В същото време учените забелязали разлики в температурата на околната среда, което показва, че метаболитните ензими първоначално са били значително по-активни в по-топла среда. Според Camplisson това предполага, че мускулният метаболизъм не е адаптиран към полярната среда, тъй като в противен случай разликите в активността, свързани с температурата, биха били по-малки.

Авторите на изследването отбелязват, че планират да продължат работата си с надеждата да разберат по-добре причините за дълголетието на гренландските акули, както и как бързо променящият се климат на кипяща Земя може да повлияе на оцеляването на вида. Освен това учените смятат, че някои от техните резултати могат да се използват за подобряване на ефективността на лечението на сърдечно-съдовата система на хората с напредване на възрастта.