Онова време – времето на Соца, и до днес разделя обществото на две. Има хора, които искат отново да живеем както преди, а други дават мило и драго подобно нещо да не се случва.

Наскоро обаче една история, обвързана с онези времена, разсмя всички.

Ето какво гласи тя:

По времето на соца имало един цигански оркестър, който свирел по митинги и конгреси на ЦК из цяла България и така циганите в него си изкарвали прехраната.

 

След 1989 г. дошла демокрацията и нямало вече митинги и конгреси, та циганите се видели в чудо. 

Решили да офертират новата власт, да им свирят на техните събития. Пратили най-младия тромпетист – Асан, в София, като изрично му забранили да споменава на новата власт, че са свирили за БКП-то.

След два дена идва Асанчо тъжен. Наобиколили го циганите от цялата махала:
– Кажи, Асане, какво стана?

Асан:
– Ми к’во… като разбраха, че сме свирили за БКП-то, ме изхвърлиха, че даже и шамари ядох.

– Бре, Асанчо, к’ъв си прост, начи! Нали те предупредихме да не им казваш, че сме свирили на комунистите?!

– Бе, аз не им казах бе, бате, те беха същите и ме познаха…