Петър караше към близкия град. Едва виждаше от проливния дъжд. Изведнъж погледът му се спря върху скъп джип, спрян встрани от пътя. Една жена махаше за помощ, беше спукала гума.

За миг си помисли да подмине, но в последния момент реши да отбие и да й помогне. Паркира колата, която беше на повече от 15 години, до джипа (съвременен модел). Докато сменяше спуканата гума, се измокри до кости, целия беше кален и мръсен, но след половин час успя да приключи. Жената беше изключително благодарна.

– Какво Ви дължа?

– Нищо. Помогнете на някой друг в беда и му предайте и той да продължи да предава нататък. И когато помогнете, си мислете, че сте помогнали на мен. – усмихна се Петър.

– Мога ли поне да науча името Ви?

– Петър. – отговори той и се усмихна. След това се качи в автомобила и потегли.

Жената продължи по пътя си. Беше измръзнала и се вмъкна в едно крайпътно кафене да изпие нещо топло и да се посгрее малко, преди да продължи. Седнала на масата в кафенето, не можеше да избие мисълта си за случката и за Петър. До масата се приближи сервитьорка. Беше бременна в седмия или осмия месец. Жената си поръча един чай и когато сервитьорката й го донесе, тя я попита:

– Защо работите в тази напреднала бременност?

– За съжаление със съпруга ми не сме добре финансово, а бебето само ще усложни нещата.

Нещо в погледа на жената проблясна за миг. Ето на кого ще помогне. Поиска сметката с жест. Отдлечи се бързо и когато сервитьорката погледна парите и бележката на масата, очите й се напълниха със сълзи. Там имаше достатъчно пари, за да не й се налага да работи до края на бременноста й. Бележката гласеше: „Имам само една молба, не прекъсвай веригата. Помогни на някой, който има нужда.“

Бременната жена се прибра, седна на дивана и си мислеше за тази загадъчна жена, която се беше появила в живота й. Входната врата прекъсна мислите й.

Няма да повярваш какво ми се случи днес? – каза Петър, докато целуваше бременната си жена по челото, прогизнал от дъжда.

– Ти няма да повярваш!