На 14 май светата Църква почита Св. Исидор. У нас празнуват мъжете с име Сидер. В български идва от гръцки и означава желязо.
Св. Исидор е живял в V век († 435 г.). Той се родил в Египет от богати родители, получил добро образование и на млади години оставил света, като желаел усамотение. Той бил подстриган в монашество, после се заселил в пустинно място близо до град Пилусия в Долни Египет. Тук той живеел в строго въздържание, носел груба дреха и се хранел само с корени. Непрестанно се молел и се издигал с мисъл до Бога.
Слухът за неговия строг и благочестив живот привлякъл към него други подвижници и той бил избран за игумен на манастира. Грижейки се постоянно за душевната полза на братята, той ги ръководел чрез мъдрите си наставления, учел ги чрез слово и пример на смирение, кротост, безкористие, борба против страстите и светските помисли.
Не само към иноците и пустинножителите преподобни Исидор обръщал своите поучения. Неговите съчинения съдържат много назидателни неща за човеците от всяко звание. В писмата, от които до нас са стигнали повече от две хиляди, той се обръщал и към управителите, и към епископите с мъдри съвети; той опровергава лъжеученията, излага догмите на вярата, обяснява свещеното писание, тъй че всеки може да почерпи от тях полезна поука.
Освен това на 14 май Църквата почита и паметта на св. Райко Шуменски – български мъченик от началото на 19 век, чието почитане е възстановено в края на 20 век, като основна заслуга за това има и блаженопочившият Варненски и Великопреславски митрополит Кирил.
Св. Райко е небесен покровител на гр. Шумен, а на датата във всички шуменски храмове се служи св. литургия.
Райко е златар по занаят, живял и работил в центъра на Шумен. Срещу неговата работилница имало турска къща, чийто домовладика имала неомъжена дъщеря.
Един ден тя извикала Райко да дойде при нея. Тя му казала да се приближи, за да й вземе мярка от пръста, та да ѝ направи златен пръстен – печат.
Хубавият момък се приближил и колкото той стоял със страх и стеснение, толкова тази развратница, новата Египтянка, с безсрамие и наглост сатанинска го задърпала с всичката си сила, за да го вмъкне в дома.
Райко със сила си измъкнал ръцете от нейните, а тя – със сила отблъсната, паднала по гръб. Превърнала се любовта в омраза, започнала да крещи колкото могла, и така наклеветила пред присъстващите Райко, който бил достоен за безбройни похвали, че дръзнал уж да изнасили нейната моминска чест.
Агаряните го грабнали и го завели пред съдията. Съдията под влияние на бащата на момичето взел две решения: или да се потурчи и да я вземе за жена, или ако това не желае, да бъде бит, докато умре от побоя.
Райко предпочел смъртта, отколкото да се отрече от Христа. Всички го уговаряли, а повече от всички го уговарял бащата на момичето, като казвал, че му прощава дързостта, само да се потурчи и ще го направи свой зет и ще го има като свой син – наследник на имота му.
Решението на тиранина било да умре под ударите на побоя. От жестокия побой паднали ноктите на нозете му.
Вечерта го хвърлили в затвора, като му дали срок от два дни да размисли какво ще прави.
Блаженият нито ласкателствата нито обещанията им приел и повтарял: „Християнин съм! Няма да се потурча!“ Окачили го с въже за мишците, после поставили под него мангал, а разпаленият огън топил тялото му. Но мъченикът само отговарял: „Вярвам в Христа. Християнин съм. Няма да се потурча!“
Последното мъчение било ужасяващо – разрязали над пъпа му кожата на корема и вързали ремък от пъпа до гърлото.
Одраните места осолили изобилно с влашка сол, а после го горили със запалени свещи.
Накрая бил обезглавен на 14 май 1802 г. след Христа.